Марио Пузо - Кръстникът

Късно същия този следобед Майкъл бе повикан от един от хората на Клеменза на регистрирания в пощата телефон, който беше в кухнята. Обаждаше се Кей.

— Добре ли е баща ти? — попита тя. Гласът й беше малко напрегнат и малко неестествен. Майкъл знаеше, че тя още не може да повярва, че това наистина се беше случило и че баща му наистина беше от хората, които вестниците наричаха гангстери.

— Ще се оправи — отговори Майкъл.

— Може ли да дойда с теб, когато отиваш в болницата да го посетиш? — попита Кей.

Майкъл се засмя. Тя си спомняше, че той й беше казвал колко е важно да спазваш тези неща, ако искаш да си в добри отношения със старите италианци.

— Случаят е по-специален — каза той. — Ако вестникарите се доберат до името и потеклото ти, ще се видиш на трета страница на „Дейли Нюс“. Момиче от старо американско семейство замесено със син на голям шеф от мафията. Как ще се хареса това на родителите ти?

Кей отвърна сухо:

— Моите родители никога не четат „Дейли Нюс“. — Отново последва мъчителна пауза, после попита: — Ти си добре, нали, Майк, нали нищо не те заплашва?

Майкъл отново се засмя:

— Мене ме знаят като маминото, детенце на семейство Корлеоне. Аз не съм опасен. Така че няма защо да ме убиват. Не, Кей, всичко е свършено, няма да има повече неприятности. Между другото, това е било една случайност. Ще ти обясня, като се видим.

— Кога? — попита тя. Майкъл се замисли:

— Какво ще кажеш за късно тази вечер? Ще пийнем и ще хапнем в хотела където си, а после аз ще отида в болницата да видя Стария. Започна да ми омръзва да вися тук ла този телефон. Съгласна ли си? Но не казвай на никого. Не искам фоторепортерите да ни снимат заедно. Не, не се шегувам, Кей, много е неудобно, особено за твоите родители.

— Добре — каза Кей. — Ще чакам. Искаш ли да ти купя нещо за Коледа? Или да направя нещо друго за теб?

— Не — каза Майкъл. — Само се приготви. Кей се засмя малко пресилено:

— Ще бъда готова — каза тя. — Не съм ли винаги готова?

— Да, така е — каза той. — Затова си моето любимо момиче.

— Обичам те — каза тя. — Можеш ли да ми го кажеш и ти? — Майкъл погледна четиримата юначаги, които седяха в кухнята.

— Не, не мога — каза той. — Довечера ще ти го кажа, може ли?

— Може — отговори тя. Той затвори телефона.

Най-после Клеменза се бе върнал от изпълнението на задачата си за този ден и се суетеше в кухнята, приготовлявайки една огромна тенджера с доматен сос. Майкъл го поздрави и отиде в ъгловия кабинет, където завари Хейгън и Сони, които го очакваха с нетърпение.

— Клеменза вънка ли е? — попита Сони. Майкъл се ухили:

— Приготвя спагети за армията, също като в казармата. Сони нетърпеливо каза:

— Кажи му да остави тези глупости и да дойде тук. Има да върши по-важни неща от това. Доведи тук заедно с него и Тесио.

След няколко минути всички се бяха събрали в кабинета. Сони рязко попита Клеменза:

— Занима ли се с него? Клеменза кимна:

— Вече никога няма да го видиш. — Майкъл се почувствува като разтърсен от слаб ток, когато разбра, че говорят за Поли Гато и че малкият Поли е мъртъв убит от Клеменза, този весел танцьор на сватбата.

Сони попита Хейгън:

— Имаш ли някакъв успех със Солоцо? Хейгън поклати отрицателно глава:

— Изглежда, не е вече толкова запален да преговаря. Въпреки това не изглежда да е много притеснен. А може би е само много предпазлив, за да не могат нашите момчета да го пипнат. Между другото, не можах да осигуря първокласен посредник, на когото той би се доверил. Но все пак трябва да му е известно, че сега вече трябва да преговаря. Той пропусна възможността си, като позволи Стария да му се изплъзне.

Сони каза:

— Той е умен мъж, най-умният, срещу когото семейството ни някога се е изправяло. Може би си мисли, че ние само го усукваме, докато Стария се оправи или докато успеем да се, доберем до него.

Хейгън сви рамене:

— Сигурно си мисли така. Но въпреки това трябва да преговаря. Няма друг избор. Утре ще уредя тази работа. Сигурен сън.

Един от хората на Клеменза почука на вратата на кабинета и влезе. Той се обърна към Клеменза:

— Току-що съобщиха по радиото. Полицаите са намерили Поли Гато. Мъртъв в колата му.

Клеменза кимна и отговори:

— Не се тревожи за това. — Помощникът му хвърли на своя шеф учуден поглед, който смени с израз на разбиране, преди да се върне в кухнята.

Съвещанието продължи, сякаш не беше имало никакво прекъсване. Сони попита Хейгън:

— Има ли някаква промяна в състоянието на дон Корлеоне?