Марио Пузо - Кръстникът

Сони остро каза:

— Това не беше късмет. Солоцо го е обмислял седмици наред. Сигурно са следили Стария до кантората му всеки ден и са наблюдавали навиците му. После са подкупили Поли, а може би и Лука. Хванаха Том веднага. Направиха всичко, което искаха да направят. Те не са късметлии, а куцузлии. Изпълнителите, които бяха наели, не бяха добри, а и Стария се придвижи твърде бързо. Ако бяха успели да го убият, аз трябваше да сключа сделката и Солоцо щеше да спечели. Временно. Може би щях да чакам и да го пипна след пет или десет години. Но не ми казвай, Пийт, че е бил късметлия, защото така го подценяваш. А напоследък твърде много ни се събра да правим подобни грешки.

Един от охраната донесе от кухнята купа със спагети, а след това няколко чинии, вилици и вино. Започнаха да се хранят и продължиха да разговарят. Майкъл гледаше удивен. Нито той, нито Том ядеше, но Сони, Клеменза и Тесио набиваха здраво, като топяха в соса корички хляб. Беше почти комично. Те продължаваха разговора.

Тесио не мислеше, че загубата на Поли Гато ще разтревожи Солоцо. В същност той смяташе, че Турчина може да го е предвиждал и дори да е останал доволен от това. Един ненужен доносчик по-малко във ведомостта. А и той нямаше да се изплаши от това. В края на краищата кой би се изплашил от такова нещо?

Майкъл се обади нерешително:

— Знам, че съм аматьор в тези работи, но от всичко, което вие казахте за Солоцо, плюс факта, че изведнъж Том не може да се свърже с него, бих предположил, че той има някакъв „скрит коз“. Може да е готов да извърши нещо наистина хитро, което отново да му даде предимство. Ако можем да измислим какво би могло да бъде то, нещата ще бъдат в наши ръце.

Сони неохотно каза:

— Да, мислих за това и единственото нещо, което ми идва на ум, е Лука. Вече се разпоредих да го доведат тук, преди да му бъде разрешено да се ползува от старите си права. Единственото друго нещо, което мога да измисля, е, че Солоцо се е споразумял с фамилиите в Ню Йорк и утре ще получим съобщението, че те ще са против нас, ако започнем воина. И че ще трябва да позволим на Турчина да си върши работата. Прав ли съм, Том?

Хейгън кимна:

— И на мен ми се струва, че е така. А ние не можем да тръгнем срещу тях без баща ти. Той е единственият, който може да се изправи срещу фамилиите. В негови ръце са политическите връзки, от които те винаги се нуждаят, и той може да ги използува при търговията. Ако няма друг изход.

Клеменза се обади малко нахално за човек, чийто подчинен съвсем наскоро му бе изменил:

— Шефе, не се тревожи за това. Солоцо никога няма да успее да се доближи до тази къща.

Сони го гледа известно време замислено. После се обърна към Тесио:

— Какво става в болницата? Твоите хора охраняват ли я? За първи път от началото на съвещанието Тесио изглеждаше абсолютно сигурен в отговора си.

— И отвътре, и отвън — каза той. — През цялото денонощие. Полицаите също я охраняват добре. Има детективи пред вратата на стаята, които чакат да разпитат Стария. Но това е направо смешно. Дон Корлеоне е все още на системи, без никаква храна, така че сега няма защо да се притесняваме за кухнята, което по-късно ще бъде повод за тревога, като имаме пред вид тези турци — те придават голямо значение на отровата. Не, сега те не могат да се доберат до дон Корлеоне по никакъв начин.

Сони се облегна на стола си:

— Не вярвам мен да са взели на мушката, с мен те имат работа и се нуждаят от машината на нашето семейство. — Той се ухили на Майкъл. — Чудя се дали не се интересуват от теб? Може Солоцо да има намерение да те пипне и да те държи за заложник, докато преговаряме.

Майкъл със съжаление си помисли: проваля се срещата ми с Кей. Сони нямаше да му позволи да напусне къщата. Но Хейгън нетърпеливо каза:

— Не, той винаги можеше да хване Майк, ако искаше да се застрахова. Но всички знаят, че Майк не е замесен в семейния бизнес. Той е вън от играта и ако Солоцо го отвлече, ще загуби подкрепата на всички останали нюйоркски фамилии. Дори семейство Таталия ще трябва да помагат в преследването му. Не, всичко е много просто. Утре при нас ще дойдат представители на останалите фамилии, които ще ни кажат, че трябва да се споразумеем с Турчина. Това чака той. Това е неговият скрит коз.

Майкъл въздъхна с облекчение.

— Е, добре — каза той. — Аз тази вечер трябва да отида в града.

— Защо? — сопна се Сони.

Майкъл се ухили:

— Смятам да се отбия до болницата и да посетя Стария, а освен това да видя мама и Кони. Имам също да свърша и някои други работи. — Подобно на дон Корлеоне, и Майкъл никога не разкриваше истинските си намерения, а сега не искаше да каже на Сони, че ще се срещне с Кей Адамс. Нямаше никаква причина да не му казва, правеше го просто по навик.