Марио Пузо - Кръстникът

— Вече говорих с него. Той не желае да участвува. Но аз мога да мина и без него. Имам обаче нужда от човек, който със силата си да закриля операцията. Разбрах, че си недоволен и ако искаш, можеш да се прехвърлиш при нас.

Лука сви рамене:

— Зависи дали предложението ще е достатъчно добро. Солоцо го беше наблюдавал напрегнато и, изглежда, беше стигнал до някакво решение.

— Обмисли предложението ми няколко дни и после пак ще поговорим — каза той. Подаде ръката си, но Лука се престори, че не я вижда и се зае да слага цигара в устата си. Зад бара, Бруно Таталия като изневиделица извади запалка и я поднесе към цигарата на Лука. Но след това направи нещо странно. Пубна запалката на бара и сграбчи дясната ръка на Лука, като я държеше здраво.

Лука моментално реагира, като плъзна тялото си надолу от стола, опитвайки се да се изскубне. Но Солоцо бе сграбчил за китката и другата му ръка. Въпреки това Лука пак беше по-силен от двамата и щеше да се освободи, но от мрака зад него се появи друг човек, който метна около врата му тънка копринена връв. Връвта се затегна и задуши Лука. Лицето му почервеня, а силата от ръцете му полека изчезна. Сега Таталия и Солоцо лесно държаха ръцете му и стояха там неестествено смалени, докато мъжът зад Лука затягаше връвта около врата му все по-здраво и по-здраво. Изведнъж подът стана мокър и хлъзгав. Сфинктерът на Лука, вече неконтролиран, се отвори и изпражненията му се разплискаха на пода. У Лука не остана никаква сила и краката му се подгънаха, а тялото му се отпусна. Солоцо и Таталия пуснаха ръцете му и само удушвачът остана с жертвата, като постепенно коленичеше, следвайки падащото тяло на Лука и стягайки толкова здраво връвта, че тя се вряза в плътта на врата и изчезна. Очите на Лука постепенно изскочиха навън, сякаш в безкрайно учудване, и това учудване беше единственото човешко нещо, останало в него. Той беше мъртъв.

— Не искам да бъде намерен — каза Солоцо. — Много е важно да не бъде намерен точно сега. — Той се завъртя на петата си и си тръгна, изчезвайки обратно в мрака.

Следващият ден след покушението над дон Корлеоне беше напрегнат за семейството. Майкъл седеше до телефона и препредаваше съобщенията на Сони. Том Хейгън се бе заел да намери посредник, удовлетворяващ и двете страни, за да може да уреди среща със Солоцо. Турчина изведнъж бе станал предпазлив — може би знаеше, че момчетата на Клеменза и Тесио бродеха нашир и длъж из града и се опитваха да открият следите му. Но Солоцо се бе залостил в скривалището си, както й всички високопоставени членове на семейство Таталия. Сони очакваше това — елементарна предпазна мярка, която той знаеше, че ррагът бе длъжен да вземе.

Клеменза бе ангажиран с Поли Гато. На Тесио бе възложена задачата да се опита да открие местонахождението на Лука Брази. Лука не се беше прибирал в дома си от вечерта преди покушението, което беше лош знак. Но Сони не можеше да повярва, че Брази се е оказал предател или че са го изненадали.

Мама Корлеоне беше в града на гости у приятели на семейството, за да е близо до болницата. Карло Рици, зетят, бе предложил услугите си, но му бяха казали да се погрижи за собствения си бизнес, който дон. Корлеоне му бе уредил — район в италианския сектор на Манхатън с големи приходи от конните надбягвания. Кони беше отседнала заедно с майка си в града, така че тя също можеше да посещава баща си в болницата.

На Фреди все още му даваха успокояващи лекарства в неговата стая в бащината му къща. Сони и Майкъл го бяха посетили и бяха останали учудени от бледността му и неговото очевидно лошо здравословно състояние.

— Господи — каза Сони на Майкъл, когато излязоха от стаята на Фреди, — изглежда така, сякаш е по-лошо ранен от Стария.

Майкъл сви рамене. На бойното поле той бе виждал войници в същото състояние. Но никога не бе очаквал, че това може да се случи с Фреди. Спомняше си, че средният брат бе физически най-силен от тримата, когато бяха още деца. Но той бе и най-покорният син на баща си. Въпреки това всички знаеха, че дон Корлеоне е престанал да се надява, че този среден син ще бъде някога от значение за бизнеса. Не беше достатъчно умен, а освен това не беше и достатъчно безмилостен. Беше много затворен човек и нямаше необходимия авторитет.

Късно този следобед на Майкъл се обади Джони Фонтейн от Холивуд. Сони взе, слушалката:

— Не, Джони, няма смисъл да идваш тук, за да видиш Стария. Много е зле, а освен това ще си спечелиш и много лоша слава, а аз знам, че това няма да му се хареса. Почакай, докато състоянието му се подобри и можем да го преместим в къщи, тогава ела да го видиш. Добре, ще му предам поздравите ти. — Сони затвори телефона. Обърна се към Майкъл и каза — Това, че Джони искаше да дойде от Калифорния, за да го види как е, ще зарадва татко.