Марио Пузо - Кръстникът

— По дяволите — каза Клеменза, — наредиха да се върнем в Лонг Бийч. Сега пък имали друга работа за нас Сони каза, че можем да свършим тази по-късно. Роко, ти живееш в града, да те закараме ли до вас?

Роко спокойно каза:

— Колата ми е у вас, а рано сутринта ще трябва на майка ми.

— Добре — отвърна Клеменза. — Тогава не ти остава друго, освен да се върнеш с нас.

И по време на пътуването към Лонг Бийч не си казаха нищо. На участъка от пътя, който водеше към града, Клеменза изведнъж каза:

— Поли, спри, трябва да пусна една вода. — След като бяха работили толкова дълго заедно, Гато знаеше, че дебелият довереник не може да се стиска. Той често бе молил да спират. Гато спря колата извън магистралата на мекия път, който водеше към блатото. Клеменза слезе и се мушна няколко крачки навътре в храстите. Той наистина се облекчи. После, като отвори вратата и се качи обратно в колата, той хвърли бърз поглед и в двете посоки на магистралата. Нямаше никакви светлини и шосето беше съвсем тъмно.

— Давай — каза Клеменза. Секунда по-късно във вътрешността на колата проехтя изстрел от револвер. Поли Гато сякаш подскочи напред, тялото му се хвърли върху кормилото, а после се отпусна тежко върху седалката. Клеменза бе отстъпил бързо назад, за да се предпази от парченцата черепни кости и кръвта.

Роко Лампоне изпълзя навън от задната седалка. Все още държеше револвера и сега го хвърли в блатото. Той и Клеменза отидоха бързо до една спряна наблизо кола и се качиха. Лампоне бръкна под седалката И извади ключа, който беше оставен за тях. Запали колата и закара Клеменза в дома му. После, вместо да се върне по същия път, тръгна по шосето Джоунс Бийч направо, минавайки по-нататък през град Мерик, качи се на Медоубрук Паркуей, докато, стигна пътя Нордън Стейт Паркуей. Кара по него, докато стигна Лонг Айлънд Експресуей и тогава продължи по Уайтстоун Бридж и през Бронкс стигна до дома си в Манхатън.

Вечерта преди да стрелят по дон Корлеоне неговият най-силен, най-верен и всяващ най-голям страх подчинен се готвеше да се срещне с врага. Лука Брази бе установил контакт с хората на Солоцо преди няколко месеца. Бе сторил това по личната заповед на дон Корлеоне. Бе го постигнал, като започна често да посещава кабаретата, контролирани от семейство Таталия, а също и сближавайки се с една от техните най-известни проститутки. Когато беше в леглото с нея, той се оплакваше, че в семейство Корлеоне го потискат и че не го дооценяват. Седмица след тази история с проститутката с Лука се свърза Бруно Таталия — управител на кабарето. Бруно беше най-малкият син и доколкото се забелязваше, не бе свързан със семейния бизнес — проституцията. Но известното му кабаре беше най-висшето училище за много от градските проститутки.

Първата среща беше изцяло с открити карти — Таталия му предложи работа в семейния бизнес. Флиртът продължи почти месец. Лука играеше своята роля на мъж, увлечен по младо красиво момиче, а Бруно Таталия — ролята на бизнесмен, опитващ се да завербува способен помощник. На такава една среща Лука се престори, че се колебае, и каза:

— За едно нещо обаче трябва да бъдем наясно. Аз никога няма да тръгна срещу Кръстника. Дон Корлеоне е човек, когото уважавам. Ясно ми е, че той трябва да постави синовете си по-високо от мен в семейния бизнес.

Бруно Таталия беше от новото поколение и едва прикриваше презрението си към хората от „старата гвардия“, като Лука Брази, дон Корлеоне, та дори и баща си. Изразяваше почтителността си към тях с ирония. Сега Бруно каза:

— Баща ми няма да очаква от теб да вършиш каквото и да е срещу семейство Корлеоне. Та защо му е? Сега всички се разбират, не е както в миналото. Искам да кажа само, че ако търсиш работа, мога да поговоря с него. В нашия бизнес винаги има нужда от хора като теб. Работата е сурова и ни трябват сурови мъже, за да върви гладко. Обади ми се пак.

Лука сви рамене:

— Не е чак толкова лошо и там, където съм си.

Главният замисъл беше да се накара семейство Таталия да повярва, че той знае за доходната операция с наркотиците и че иска самостоятелна част от нея. По този начин можеше да чуе нещо за плановете на Солоцо, ако Турчина имаше такива или ако се готвеше да нападне дон Корлеоне. След като бе чакал два месеца без нищо да се случи, Лука докладва на дон Корлеоне, че явно Солоцо достойно понася поражението си. Дон Корлеоне му бе казал да продължава да опитва, но само между другото, без да настоява.