Марио Пузо - Кръстникът

Питър Клеменза спа лошо тази нощ. Сутринта стана рано и сам си приготви закуска от чаша грапа, дебел резен италиански салам и голямо парче италиански хляб, който все още му доставяха всяка сутрин до вратата, както в добрите стари времена. После изпи голяма порцеланова чаша горещо кафе, примесено с няколко капки мастика. А докато се разхождаше из къщата в своята хавлия и червени меки чехли, размишляваше върху работата, която му предстоеше през този ден. Предишната вечер Сони Корлеоне бе дал ясно да се разбере, че той трябва веднага да се занимае с Гато. И това трябваше да стане днес. Клеменза бе разтревожен. Не защото Гато беше негово протеже и се бе оказал предател. Това не се отразяваше върху преценката на дебелия довереник. В края на краищата произходът на Поли беше идеален. Беше от сицилианско семейство, израснал в един и същ квартал с децата на Корлеоне и дори беше ходил на училище с един от синовете. На всички етапи от своето обучение беше получил необходимото възпитание. Бяха го проверили и не бяха открили недостатъци. А после, след като бе приел „бойното си кръщение“, семейство Корлеоне му бе осигурило добра издръжка — процент от конните надбягвания в Ист Сайд и заплата от един профсъюз. Клеменза знаеше, че Поли Гато допълва доходите си със самостоятелни обири, което беше изрично забранено от семейните закони, но дори това бе израз на неговите достойнства. Пренебрегването на такива разпоредби се считаше за израз на смелост, като тази на добър състезателен кон, който се бори с юздата.

Освен това Поли никога не бе им създавал неприятности със своите обири. Те бяха винаги най-щателно обмислени и се провеждаха с минимум шум и неприятности, без никой да пострада, получаваше три хиляди долара от един голям магазин за конфекция в Манхатън и малка сума от една фабрика за порцелан в покрайнините на Бруклин. В края на краищата един млад мъж винаги можеше да намери място на една допълнителна сума за харчене. Всичко това бе в рамките на допустимото.

Онова, което тревожеше Питър Клеменза тази сутрин, бе един чисто кадрови въпрос. Самото ликвидиране на Гато бе съвсем банално. Въпросът бе кого от редовите членове дебелият довереник трябваше да издигне, за да замести Гато в семейството. Това беше важно повишение, което не биваше да се дава с лека ръка. Кандидатът трябваше да бъде твърд и умен. Трябваше да е сигурен човек, който няма да се разприказва в полицията, ако го пипнат, а сицилианският закон омерта — законът на мълчанието, да е всмукан в него до мозъка на костите му. И после, каква издръжка да получава за новите си задължения? Клеменза бе говорил неколкократно с дон Корлеоне за по-добро възнаграждение на всички по-главни „изпълнители“, които бяха на най-предната линия при възникването на неприятности, но дон Корлеоне бе отлагал отговора. Ако Поли Гато беше получавал повече пари, можеше и да устои на ласкателствата на хитрия Турчин — Солоцо.

Най-после Клеменза сведе броя на кандидатите до трима. Първият беше човек, който работеше с цветнокожите застрахователни банкери в Харлем. Той беше едър и як грубиян, надарен с огромна физическа сила, човек с голяма доза личен чар, който се разбираше с хората, но можеше да ги накара и да се страхуват от него, когато беше необходимо. Ала след като обмисля кандидатурата му в продължение на половин час, Клеменза го задраска от списъка. Този човек се разбираше прекалено добре с негрите, което подсказваше за, съществуването на някакъв недостатък в характера му. Освен това щеше да бъде много трудно да бъде намерен заместник за мястото, на което беше сега.

Второто име, което Клеменза обмисли и на което почти се бе спрял, беше едно трудолюбиво момче, което служеше честно и добре в организацията. Този човек бе събирач на неплатени сметки от лихвари в Манхатън, получил разрешително за работа от семейството. Бе започнал на дребна служба в бизнеса с койните състезания. Но все още не беше достатъчно подготвен за толкова важно повишение.

Най-накрая той се спря на Роко Лампоне. Лампоне бе изкарал кратко, но забележително чиракуване в семейството. По време на войната беше ранен в Африка и бе демобилизиран през 1943 г. Поради липса на млади хора Клеменза го бе взел, въпреки че Лампоне бе малко осакатен от раняванията си и ходеше с подчертано накуцване. Клеменза го бе използувал като свръзка с черноборсаджиите в центъра за конфекция и с държавните служители, които контролираха купоните за хранителни продукти. Оттам Лампоне се бе издигнал до посредник при усложненията в цялата тази операция. Онова, което Клеменза харесваше у него, бе способността му да преценява добре. Роко знаеше, че не е изгодно да упорствува за неща, които щяха да му костват голяма глоба или шест месеца затвор, въпреки че и това беше малка цена за големите суми, които печелеха. Имаше усет и знаеше, че това е сфера, където са необходими не големи, а само малки заплахи. Провеждаше цялата си дейност в умерен тон, което беше и най-целесъобразно.