Марио Пузо - Кръстникът

Майкъл нареди на Кало:

— Намери Фабрицио и ме чакайте в колата. — Той излезе от кухнята и изтича нагоре по стълбите към спалнята. Багажът му беше вече готов. Преди да го вземе, той погледна през прозореца и видя, че колата е паркирана по-близо до портала, отколкото до входа на кухнята. Аполония седеше в колата с ръце на волана, като дете. В този миг Кало слагаше кошницата с обяда на задната седалка. И тогава Майкъл с раздразнение забеляза, че Фабрицио се измъква през вратите на вилата по някаква работа навън. Какво, по дяволите, правеше този човек? Той видя, че Фабрицио хвърля поглед назад през рамото си — поглед, който му се стори някак коварен. Трябваше да сложи на мястото му този проклет овчар. Майкъл слезе по стълбите и реши да мине през кухнята, за да види Филомена пак и да се сбогува с нея. Той попита старата жена:

— Доктор Таца още ли спи?

По набръчканото лице на Филомена се изписа лукаво изражение.

— Старите петли не могат да посрещат слънцето. Докторът беше в Палермо снощи. — Майкъл се засмя. Той излезе през входа на кухнята и миризмата на лимонови цветчета нахлу и в неговия повреден нос. Само на десетина крачки нагоре по алеята на вилата видя Аполония да му маха с ръка от колата и тогава разбра, че тя му прави знак да остане там, където е, че иска да закара колата до мястото, където беше той. Кало стоеше до колата и се усмихваше, небрежно хванал лупарата си в ръка. А Фабрицио не се виждаше никъде. И в този миг, без сам да разбере как, в главата му всички откъслечни подробности се сглобиха и Майкъл изкрещя на момичето: „Не, не.“ Но викът му се удави в трясъка на страхотната експлозия, когато Аполония завъртя ключа да запали колата. Вратата в кухнята стана на парчета, а Майкъл беше отхвърлен към стената на вилата почти на пет метра. Камъните, падащи от покрива на вилата, го удряха по рамената, а един от тях отскочи от главата му, докато лежеше на земята. Остана в съзнание само толкова, за да види, че от алфаромеото не остана нищо освен четирите колела и стоманените им оси.

Дойде в съзнание в една стая, която изглеждаше много тъмна, и чу гласове, които бяха толкова тихи, че по-скоро бяха само звуци, отколкото думи. Воден от животински инстинкт, се опита да се преструва, че е още в безсъзнание, но гласовете млъкнаха и някой се надвеси над него от един стол близо до леглото му. Сега гласът беше по-ясен и говореше: „Най-после, дойде в съзнание.“ В стаята светна лампа, чиято светлина беше като огън в очите му, и Майкъл извърна глава. Главата му тежеше безчувствена. И тогава видя, че лицето над леглото му беше на доктор Таца.

— Нека те погледна за миг и ще изгася лампата — каза доктор Таца нежно. Той светна в очите на Майкъл с малко колкото молив фенерче. — Ще се оправиш — каза доктор Таца и се обърна към някой друг в стаята: — Можеш да говориш с него.

Беше дон Томазино, който седеше на стол близо до леглото на Майкъл. Сега Майкъл го виждаше ясно. Дон Томазино го питаше: „Майкъл, Майкъл, може ли да говоря с теб? Искаш ли да си починеш?“

По-лесно му беше да вдигне ръка и да направи знак и дон Томазино продължи:

— Фабрицио ли изкара колата от гаража?

Без да съзнава, Майкъл се усмихна. Смразяваща усмивка, която беше някакъв странен израз на потвърждение. Дон Томазино каза:

— Фабрицио е изчезнал. Чуй ме, Майкъл. Ти беше в безсъзнание почти цяла седмица. Разбираш ли? Всички мислят, че си мъртъв, и спряха да те търсят. Изпратих съобщение на баща ти и той ни даде инструкции. Вече не е далеч денят, когато ще се върнеш в Америка. Междувременно ще почиваш тук спокойно. Ти си на сигурно място високо в планината в един специален чифлик, моя собственост. Сега, когато те считат за мъртъв, хората от Палермо се помириха с мен. В същност те през цялото време са преследвали теб. Искали са да убият теб, а в същото време всички смятаха, че преследват мен. Това е нещо, което трябва да знаеш. Колкото до всичко останало, остави го на мен. Възстановявай силите си и бъди спокоен.

Сега Майкъл си спомни всичко. Знаеше, че жена му е мъртва, че Кало също е мъртъв. Замисли се за старата жена в кухнята. Не можеше да си спомни дали тя беше излязла навън с него. Той прошепна: „Филомена?“ Дон Томазино каза тихо:

— Тя не беше ранена от експлозията, само й потече кръв от носа. Не се тревожи за нея.

Майкъл каза:

— Фабрицио. Кажете на овчарите, че онзи, който ми предаде Фабрицио, ще получи най-хубавите пасища в Сицилия.

И двамата мъже сякаш въздъхнаха с облекчение. Дон Томазино взе чаша от масата и отпи някаква кехлибарена течност, която то накара да тръсне глава. Доктор Таца седна на леглото и каза почти разсеяно: