Марио Пузо - Кръстникът

Ранното сицилианско слънце с цвят на лимон изпълваше спалнята на Майкъл. Той се събуди и като почувствува гладкото като атлаз тяло на Аполония до своето, затоплено от съня, я разбуди с любов. Свършиха и той изпита със същата сила, след всичките тези месеци на пълно отдаване един на друг, същото възхищение от красотата и страстта й.

Тя излезе от стаята, за да се измие и облече долу в банята. Все още гол, с тяло, изложено на утринното слънце, което го освежаваше, Майкъл запали цигара и се отпусна на леглото. Това беше последната сутрин, която щяха да прекарат в тази къща и вилата. Дон Томазино му беше уредил да го преместят в друг град на южното крайбрежие на Сицилия. Аполония, бременна в първия месец, искаше да остане при родителите си за няколко седмици и щеше да отиде при него в новото му убежище след гостуването си.

Предната вечер дон Томазино беше останал с Майкъл в градината, след като Аполония беше отишла да си легне. Дон Томазино беше разтревожен и уморен и му призна, че е разтревожен за сигурността му.

— След този брак ти стана център на внимание — каза той на Майкъл. — Изненадан съм, че баща ти не е уредил да отидеш на някое друго място. Във всеки случай аз си имам своите неприятности с младите хаймани от Палермо. Предложих им честни сделки, за да могат да си топнат човките повече, отколкото заслужават, но тази измет иска всичко. Не мога да разбера отношението им. Скроиха ми няколко номерца, но мен не могат така лесно да ме убият. Би трябвало да знаят, че съм доста по-силен от тях, за да ме подценяват. Но там е бедата с младите хора, независимо от това колко са талантливи. Не обмислят нещата и искат всичката вода от кладенеца да е тяхна.

След което дон Томазино му обясни, че двамата овчари, Фабрицио и Кало, ще пътуват с него в алфаромеото като телохранители. Дон Томазино трябваше да се сбогува тази вечер, защото се налагало да замине рано на следващата сутрин, при изгрев слънце, за да се погрижи за своите работи в Палермо. Освен това Майкъл не трябвало да казва на Таца за преместването си, тъй като докторът имал намерение да прекара вечерта в Палермо и можело да издрънка нещо.

Майкъл знаеше, че дон Томазино има неприятности. Въоръжена охрана патрулираше покрай оградата на вилата вечер, а неколцина предани овчари със своите лупари стояха през цялото време в къщата. Самият дон Томазино ходеше добре въоръжен и водеше лична охрана със себе си непрекъснато.

Утринното слънце сега беше много силно. Майкъл загаси цигарата и обу работни панталони и работна риза, като сложи каскет, какъвто носеха повечето сицилианци. Все още бос, той погледна през прозореца на спалнята и видя, че Фабрицио седи на един от градинските столове. Той лениво решеше гъстата си черна коса, а лупарата му лежеше, небрежно захвърлена на градинската маса. Майкъл му подсвирна и Фабрицио погледна нагоре към прозореца.

— Докарай колата — извика му Майкъл. — Ще тръгна след няколко минути. Къде е Кало?

Фабрицио стана. Ризата му беше разкопчана и се виждаха сините и червени контури на татуировката на гърдите му.

— Кало пие кафе в кухнята — отговори Фабрицио. — Жена ти ще идва ли с теб?

Майкъл хвърли поглед надолу към него. Сети се, че му бе направила впечатление как през последните няколко седмици Фабрицио доста често следи Аполония с очи. Не че някога би посмял да задиря жената на приятеля на някой дон. В Сицилия нямаше по-сигурен път към смъртта. Майкъл студено каза:

— Не, първо ще отиде при родителите си, при нас ще дойде след няколко дни. — Той изгледа Фабрицио, който забърза към каменната постройка, която служеще за гараж на алфа-ромеото.

Майкъл слезе долу да се измие. Аполония я нямаше. Сигурно беше в кухнята и приготвяше закуската му сама, за да заличи вината, която изпитваше затова, че иска да види родителите си още веднъж, преди да отпътува толкова далече, на другия край на Сицилия. Дон Томазино щеше да уреди да я закарат там, при Майкъл.

Долу в кухнята старата Филомена му донесе кафето и срамежливо се сбогува с него.

— Ще поздравя баща си от теб — каза Майкъл и тя кимна. В кухнята влезе Кало и попита Майкъл:

— Колата е готова, да взема ли багажа ти?

— Не, аз ще го взема — каза Майкъл. — Къде е Апола? — На лицето на Кало се изписа закачлива усмивка. — Тя седи на седалката на шофьора и умира от желание да натисне газта. Ще стане истинска американка, преди да отиде в Америка. — Беше нечувано за една селянка в Сицилия да се опитва да кара кола. Но понякога Майкъл оставяше Аполония да управлява алфа-ромеото в двора на вилата, като винаги седеше до нея, защото понякога вместо да натисне спирачката, тя натискаше педала на газта.