Марио Пузо - Кръстникът

— Да, аз съм бащата — казал той. — Но не искам никой от тази раса да живее. Занеси го долу в мазето и го хвърли в пещта.

За миг Филомена помислила, че не го е разбрала правилно. Била объркана от начина, по който той използувал думата „раса“. Дали имал пред вид, че момичето не е италианка? Или че е от най-пропадналите — развратница, с една дума? Или имал пред вид, че на всичко, което се е пръкнало от него, забранява да живее. Решила, че си прави груба шега и му казала:

— Детето е твое, прави каквото искаш. — След което се опитала да му подаде вързопа.

В това време изтощената майка се събудила и се обърнала. Тя погледнала към тях точно когато Брази блъснал вързопа с новороденото дете в гърдите на Филомена и немощно извикала: „Лук, Лук, съжалявам.“ Брази се обърнал към нея.

Било ужасно, каза Филомена. Толкова ужасно. Двамата били като две побеснели животни. Не били хора. Омразата, която изпитвали един към друг, със страшна сила лумнала в стаята. Нищо, дори новороденото дете не съществувало за тях в този миг. И въпреки това имало някаква необикновена страст.

Кървава, демонична похот, толкова неестествена, че човек разбирал, че са завинаги прокълнати. Тогава Лука Брази се обърнал отново към Филомена и с пресипнал глас заповядал:

— Прави каквото ти казвам и ще те направя богата. Филомена не можела да отвори уста от страх. Тя поклатила глава. Накрая успяла да прошепне:

— Ти го направи, ти си бащата, щом искаш, ти го направи. — Но Брази не отговорил. Вместо това извадил изпод ризата си нож.

— Ще ти прережа гърлото — казал той.

Тогава тя трябва да била изпаднала в шок, защото следващото нещо, което си спомняла, било, че всички стояли в мазето на къщата пред една квадратна желязна пещ. Филомена още държала увитото в одеяло бебе, което не било издало нито звук. (Може би ако беше заплакало, може би ако бях достатъчно хитра да го защипя, каза Филомена, може би тогава този злодей щеше да се смили.)

Един от мъжете трябва да бил отворил пещта, защото огънят сега се виждал. И тогава тя се озовала сама с Брази в това мазе с изпотени тръби и миризма на мишки. Брази отново извадил ножа. Не можело да има никакво съмнение, че щял да я убие. Виждала пламъците, виждала и очите на Брази. Лицето му било лицето на самия дявол, било нечовешко, било ненормално. Той я блъснал към отворената врата на пещта.

На това място Филомена млъкна. Тя скръсти кокалестите си, ръце в скута си и погледна Майкъл в очите. Той знаеше какво иска тя, как искаше да му разкаже, без да използува гласа си.

Попита я нежно:

— Направи ли го? — Тя кимна.

Едва след още една чаша вино и сед като се прекръсти и измърмори молитвата си, тя продължи разказа. Дали й пачка пари и я откарали в къщи. Разбрала, че ако каже какво се е случило, щяла да бъде убита. Но два дни по-късно Брази убил ирландското момиче, майката на детето, и бил арестуван от полицията. Филомена, изплашена до смърт, отишла при Кръстника и му разказала случилото се. Той й наредил да мълчи, обещал, че ще се погрижи за всичко. По това време Брази не работел за дон Корлеоне.

Преди дон Корлеоне да успее да уреди нещата, Лука Брази се опитал да се самоубие в килията, като прерязал гърлото си с парче стъкло. Бил пренесен в болницата на затвора и докато се възстановил, дон Корлеоне бил уредил всичко. Полицията нямала какво да докаже в съда и Лука Брази бил освободен.

Въпреки че дон Корлеоне уверил Филомена, че няма от какво да се страхува — нито от Лука Брази, нито от полицията, тя нямала мира. Нервите й били разбити и не можела вече да практикува професията си. Накрая убедила мъжа си да продаде бакалския магазин и се върнали в Италия. Мъжът й бил добър човек, разказала му всичко и той разбрал. Но той бил слаб човек и в Италия прахосал състоянието, за което и двамата се били трепали в Америка. И така, след смъртта му тя станала слугиня.

Филомена завърши своя разказ. Тя изпи още една чаша вино и каза на Майкъл:

— Благославям името на баща ти. Той винаги ми изпращаше пари, когато исках, той ме спаси от Лука Брази. Кажи му, че се моля за душата му всяка вечер и че той няма защо да се страхува от смъртта.

След като тя си отиде, Майкъл попита дон Томазино:

— Вярно ли е това, което разказа? — Шефът на мафията кимна. А Майкъл си мислеше — нищо чудно, че никой не беше искал да му разкаже историята. Биваше си я тази история. Биваше си го този Лука.

На следващата сутрин Майкъл искаше да обсъди всичко това с дон Томазино, но научи, че старият човек е повикан в Палермо със спешно съобщение, пратено по куриер. Същата вечер дон Томазино се върна и дръпна Майкъл настрана. Имало вест от Америка, каза той. Вест, която му било много тежко да съобщи. Сантино Корлеоне бил убит.