Марио Пузо - Кръстникът

— Не съм гладна — каза Кей.

Пътуваха към Ню Йорк известно време в мълчание.

— Дипломира ли се? — попита Майкъл.

— Да — каза Кей. — Учителка съм в едно училище в родния ми град. Откриха ли човека, който наистина е убил полицая? Затова ли можа да се върнеш в къщи?

За миг Майкъл не отговори.

— Да, откриха го — каза той. — Съобщението беше отпечатано във всички нюйоркски вестници. Не го ли чете?

Кей се засмя с облекчение — той отричаше, че е убиец.

— В нашия град получаваме само „Ню Йорк Таймс“ — каза тя. — Предполагам, че е било забутано някъде на осемдесет и девета страница. Ако го бях чела, щях по-рано да се обадя на майка ти. — Тязамълча, а после каза: — Странен беше начинът, по който майка ти говореше за това, бях почти повярвала, че си го направил. И точно преди да се прибереш, докато пиехме кафе, тя ми разказа за онзи луд човек, който признал.

Майкъл рече:

— Може би в началото майка ми наистина е вярвала.

— Собствената ти майка? — попита Кей. Майкъл се ухили:

— Майките са като ченгетата. Винаги вярват, в най-лошото.

Майкъл паркира колата в един гараж на Малбъри Стрийт, където, изглежда, собственикът го познаваше. Той заведе Кей зад ъгъла в някаква на вид доста разнебитена, построена от кафяви камъни къща, която се сливаше с порутените сгради наоколо. Майкъл имаше ключ за външната врата и когато влязоха вътре, Кей видя, че това е скъпо и удобно обзаведена градска къща на милионер: Майкъл я поведе към горния апартамент, който се състоеше от огромен хол, грамадна кухня и врата, която водеше към спалнята. В единия ъгъл на хола имаше барче и Майкъл сипа уиски и за двамата. Седнаха заедно на един диван и Майкъл тихо продължи:

— Можем да отидем и в спалнята.

Кей изпи голяма глътка от своята чаша и му се усмихна.

— Добре — каза тя.

На Кей й се струваше, че всичко беше почти както преди, с тази разлика, че Майкъл беше по-груб и по-прям и не така нежен. Сякаш се пазеше от нея. Но тя не искаше да се оплаква. Щеше да бъде пак като преди. Странно, но мъжете са по-чувствителни в подобни ситуации, мислеше си тя. След двегодишно прекъсване любенето с Майкъл й се струваше най-естественото нещо на света. Сякаш никога не беше отсъствувал.

— Можеше да ми пишеш, да ми се довериш — каза тя, гушейки се в него. — Щях да се подчиня на нашата „омерта“ от Нова Англия. Янките също знаят да мълчат.

Майкъл тихо се засмя в тъмнината.

— Никога не съм смятал, че ме чакаш — каза той. — Никога не съм смятал, че ме чакаш след всичко, което се случи.

Кей бързо каза:

— Аз въобще не повярвах, че си убил онези двама мъже. Освен може би, когато ми се струваше, че майка ти мисли така. Но никога не съм го вярвала със сърцето си. Твърде добре те познавам.

Тя чу как Майкъл въздъхна.

— Това, дали съм ги убил или не, няма значение — каза той. — Трябва да го разбереш.

Кей остана леко потресена от студенината в гласа му. Тя попита:

— Е, тогава ми кажи сега, убил ли си ги или не? Майкъл се облегна на възглавницата и в тъмнината проблясна светлина, когато той запали цигара:

— Ако те помоля да се омъжиш за мен, ще трябва ли да отговоря първо на този въпрос, преди ти да дадеш отговор на моя?

Кей заяви:

— Не ме интересува, аз те обичам и не ме интересува. Но ако ти ме обичаше, нямаше да се страхуваш да ми кажеш истината. Нямаше да се страхуваш, че мога да те издам на полицията. Така стоят нещата, нали? Тогава ти наистина си гангстер, а? Но мен наистина не ме интересува. Онова, за което се безпокоя, е, че ти очевидно не ме обичаш. Дори не ми се обади, когато се върна в къщи.

Майкъл държеше цигарата си и няколко искрици паднаха на голия гръб на Кей. Тя трепна леко и шеговито каза:

— Спри да ме изтезаваш, няма да проговоря. Майкъл не се засмя. Гласът му прозвуча разсеяно:

— Знаеш ли, когато се върнах в къщи и видях семейството си — баща ми, майка ми, сестра ми Кони и Том, не бях толкова щастлив. Но тази вечер се прибрах в къщи, видях те в кухнята и бях щастлив. Това ли разбираш под любов?

— И това ми стига — каза Кей.

Те се любиха пак. Този път Майкъл беше по-нежен. После той отиде в другата стая да донесе пиене и за двамата. Когато се върна, седна в един фотьойл, обърнат към леглото.

— Хайде да поговорим сериозно — предложи той. — Имаш ли желание да се омъжиш за мен? — Кей се усмихна и му направи знак да дойде в леглото. Майкъл също й се усмихна. — Бъди сериозна — рече той. — Не мога да ти кажа нищо за онова, което се случи. Сега работя при баща си. Обучават ме да поема бизнеса със зехтина. Но ти знаеш, че семейството ми има врагове, баща ми има врагове. Възможно е много млада да останеш вдовица, има такава вероятност, макар и неголяма, но би могло да се случи. Освен това няма да ти казвам какво се е случило в службата ми през деня. Няма да ти казвам нищо за моя бизнес. Ти ще бъдеш моя съпруга, но няма да ми бъдеш другарка в живота, както, струва ми се, казват. Няма да бъдеш равностоен партньор. Това не е възможно.