Робин Хоб - Лорд Златен

Замълчах. Опитах се да си представя сцената и трепнах.

— Струва ми се несправедливо да постъпвам така с приятел — казах тихо.

— Правим го именно защото ти е приятел. Ти беше онзи, който искаше да го спре. Казал ти е, че е предрекъл смъртта си на Аслевял и че трябва по някакъв начин да попречиш на принца да убие черния дракон. Казах ти и че не ми се вярва някое от тези неща да се случи. Но ако лорд Златен не дойде с нас, няма да умре там. Нито пък ще може да те провокира да попречиш на мисията на принца. А и без това не ми се вярва, че ще е кой знае какво приключение. Ще пропусне само малко студ и тежка работа. Мисля, че „убиването“ на дракона ще се сведе само до отрязването на главата на нещо, погребано в ледовете преди векове. Как се погаждате напоследък?

Толкова ловко добави последния въпрос, че отговорих, без да се замислям.

— Нито добре, нито зле. Почти не го виждам. — Погледнах пръстите си и зачовърках една кожичка. — Имам чувството, че сякаш е станал друг човек, когото всъщност не познавам. И нямам причини да го познавам в живота, който живеем сега.

— И аз имам същото чувство. Напоследък ми се струва много зает, а не съм сигурен с какво точно. От приказките разбирам само, че е започнал да играе още по-усърдно на хазартни игри. Пилее пари за вечери, подарява вина и скъпи дрехи на приятелите си, но още повече отиват за залагания. Ничие богатство няма да издържи много дълго подобни разходи.

Намръщих се.

— Това изобщо не ми прилича на човека, когото познавам. Шутът много рядко прави нещо без определена цел, а в случая не виждам никаква цел.

Сенч се изсмя кисело.

— Е, така казват мнозина, когато видят приятелите си да се поддават на някоя слабост. Няма да е първият, погубен от страстта към хазарта. Виждал съм ги много. В известен смисъл можеш да обвиняваш и себе си. Откакто принцът представи играта на камъни, тя стана страшно популярна. Младите я наричат Камъните на принца. И покрай всички тези капризи онова, което започна като проста игра, се превърна в ужасно скъпо удоволствие. Вече залагат не само играчите, но и поддръжниците им, а залозите само на една игра могат да достигнат цяло състояние. Дори платната и пионките увеличиха цената си. Вместо платно лорд Валсъп използва дъска от полиран орех с линии от слонова кост, а фигурите са от нефрит, слонова кост и кехлибар. Една от най-добрите кръчми в града е отделила горния си етаж само за играчи. Скъпо е дори да влезеш там. Сервират се само най-добрите вина и ястия, посетителите се обслужват от най-красивите сервитьорки.

Бях ужасен.

— И това от една проста игра, която трябваше да помогне на Предан да съсредоточи ума си върху Умението!?

Сенч се разсмя.

— Никой не знае накъде могат да те поведат такива неща.

Това ми припомни друг въпрос.

— Като заговорихме за нещо, което може да те отведе до друго — дошъл ли е в Бъкип някой от онези, които усетихме при предаването на Предан и Шишко?

— Още не — отвърна Сенч малко разочаровано. — Надявах се, че ще се втурнат насам, но явно призивът им се е сторил твърде странен и неочакван. Трябва да се съберем отново и съзнателно да се опитаме да се свържем с тях. Миналия път в последния момент ми хрумна, че можем да призовем събудилите се. Мислите ми към тях бяха прибързани и неясни. А сега имаме толкова малко време преди заминаването, че няма смисъл да ги викаме. Но трябва да се заемем с тази задача веднага след като се върнем. Страшно ми се иска принцът да можеше да замине с традиционна котерия от шестима обучени Умели. А вместо това разполагаме само с петима, като единия от тях е самият Предан.

— Четирима, защото оставяме лорд Златен тук — поправих го.

— Четирима — кисело се съгласи Сенч. Погледна ме и името на Копривка увисна непроизнесено помежду ни. После той добави, сякаш по-скоро на себе си: — И вече няма време да обучаваме други. Всъщност почти нямаме време да обучим тези, с които разполагаме.

Прекъснах го, преди да е започнал да се укорява.

— Всичко ще си дойде с времето, Сенч. Не можеш да насилваш нещата, също както фехтовачът не може да използва само волята си, за да стане по-добър. Всичко трябва да е съпроводено с безкрайни упражнения и тренировки, които на пръв поглед нямат нищо общо с крайната чел. Търпение, Сенч. Бъди търпелив със себе си. И с нас.

Сенч все още не можеше да чуе посланията на отделните членове на котерията, ако нямаше физически контакт с тях. Долавяше Умението на Шишко, но то беше като бръмчене на комар край ухото му — не предаваше нищо. Не знаех защо не можем да стигнем до него, както и защо той не е в състояние да се свърже с нас. Имаше Умението. И изцелението ми, и връщането на белезите доказваха, че има огромен талант точно в тази област. Но Сенч беше погълнат от амбицията си и нямаше да намери покой, докато не овладее пълния спектър на магията.