Робин Хоб - Лорд Златен

Сенч ме увери, че до успех се стига именно с такива малки стъпки. Когато тръгнахме да изпратим делегатите до другарите им и да си вземем принца и Лоръл, забелязах съществена промяна. Всички говореха и се смееха, дори гвардейците. Жената с кравата яздеше до Любезен Бресинга, следвана от партньорката си и малкото теле, и изглеждаше много поласкана, че младият лорд разговаря с нея. От другата му страна беше Бойо. Явните му опити да се покаже равен на лорд Бресинга бяха доста подронени от непринуденото поведение на младежа към жената. Котката на Любезен се беше настанила на седлото зад него.

Снегът в гората се беше стопил, бяха останали само тънки ледени пръсти, които се забиваха в земята в сенчестите места. Първата зеленина дръзваше да се появи в озарения от слънцето свят и вятърът наистина носеше промяна. Среброока яздеше сама, макар и заобиколена от толкова много хора. Уеб яздеше до мен и не млъкваше — кралицата и Сенч бяха настояли да тръгне с нас, за да могат всички от Старата кръв да видят с очите си, че се връща в замъка Бъкип по своя воля.

Любезен и Пард бяха еднакво радостни да видят принца. Предан изглеждаше изненадан и наистина доволен, че са дошли, и това впечатли както останалите в гората, така и делегатите на Старата кръв. Естествено, бях му съобщил с Умението, че Любезен ще дойде.

Когато потеглихме обратно към замъка, с нас беше не само Уеб, но и менестрелът — казваше се Кокъл. Запя и изскърцах със зъби — пееше „Кулата на Еленов рог“, историята на защитата на остров Еленов рог срещу набезите на Алените кораби, като особено наблягаше на ролята на копелето на Рицарин. Вярно, че бях там, но се съмнявах в половината от делата, приписани на бойната ми секира. Уеб се разсмя на киселата ми физиономия.

— Не се усмихвай така подигравателно, Том Беджърлок. Осезаващото Копеле със сигурност е герой и за двата народа. Бил е и от Бъкип, и от Старата кръв.

И басът му се присъедини към гласа на менестрела за „син на Рицарин, с очи от пламък и кръв на Пророк, но с име друго“.

Тази балада не е ли на Славея? — с фалшива загриженост попита Предан. — Хич няма да й хареса, ако чуе Кокъл да я пее в Бъкип.

И не само тя. Лично бих го удушил, за да й спестя усилията.

А на следващия припев се включиха не само Любезен и Предан, но и половината гвардейци. Това прави пролетта с хората, казах си. Надявах се скоро да им мине.

Пролетта нахлу в света. Дърветата по хълмовете се покриха със свежа зеленина. През следващите два дни листата пораснаха и гората покри склоновете. Тревите се втурнаха нагоре и изместиха сухите жълти стръкове от миналата година. Сред пасящите стада се появиха ослепително бели агънца. Хората заговориха за Пролетния празник. Бях смаян, че е минала само година, откакто позволих на Славея да вземе Хеп от тихата ни къща и да го доведе в Бъкип. Твърде много неща се бяха случили. И твърде много неща се бяха променили.