Робин Хоб - Лорд Златен

— О, така ли? — с любопитство попита менестрелът. Физиономията му не беше от най-милите.

— Да, така — рязко отвърна Среброока. — Мисли каквото си щеш. Познавам хора, които познават Лодвайн. Да, някои от тях са Петнисти. Аз самата не съм от тях, макар че напоследък започнах да разбирам какво ги принуждава да предприемат такива крайни действия. — Загърби менестрела и се обърна към Любезен. — Преди колко време се е случило това? И как ще докажеш твърденията си?

Момъкът отстъпи крачка назад, но отговори.

— Преди повече от месец. Колкото до доказателство… какво доказателство очакваш да дам? Видях го с очите си, но избягах. Срам ме е да си го призная, но е така. Това, което се говори в града, е вярно. Едноръкият, конят му и едно куче са мъртви. И другите двама, които бяха в къщата.

— И конят!? — възкликна Среброока и видях, че го приема като двойна загуба.

— Ако наистина е така, това е страшен удар по Петнистите — заяви Боск. — Напълно възможно е да е техният край.

— Не. Не е край! — непреклонно рече Среброока. — Петнистите са силни. Няма да се откажат от борбата, докато не получим справедливост. Справедливост и отмъщение.

Боск стана и бавно тръгна към нея, стиснал юмруци. Заплахата му щеше да е жалка, ако не бе така искрена.

— Може би трябва да си потърся отмъщението, където мога да го получа — задъхано рече той. Гласът му почти трепереше. — Ако обявя, че си Осезаваща и те обесят и изгорят, това ще огорчи ли петнистите ти приятели? Може би трябва да послушам съвета ти. Да им направя точно онова, което те направиха на мен.

— Тъпак! Не разбираш ли, че те се борят за всички нас и заслужават подкрепата ни? Чух слухове, че Лодвайн е открил нещо. Нещо, което можело да катурне трона на Пророците. Може би тайната е умряла с него, а може би не е.

— Май ти си тъпата — решително се намеси Любезен. — Да катурнат Пророците? Наистина тъпо! Да свалят единствената кралица, която се опитва да сложи край на бесенето и изгарянето. И какво ще спечелим от това? Само още повече гонения. Ако Старата кръв се опита да събори монархията, на това ще се гледа като на доказателство, че сме точно толкова зли и незаслужаващи доверие, колкото твърдят враговете ни. Да не си луда?

— Луда е — тихо каза Уеб. — И би трябвало да я съжаляваме, а не да я порицаваме.

— Не ми трябва съжалението ви — озъби се Среброока. — Не ми трябва ничие съжаление. Нито пък помощта ви. Пълзете пред тази ваша кралица. Простете всичко, което са ви сторили, и си останете техни слуги. Аз не прощавам и ще получа своето отмъщение. Ще го получа.

— Успяхме — прошепна ми Сенч. — Или по-скоро Среброока успя вместо нас. Накара всеки, който не мечтае за кръв и палежи, да мине на наша страна. И мисля, че това са повечето от тях. Виж дали съм прав.

И ме остави — изчезна като някакъв огромен сив паяк през тунелите.

Чак късно през нощта напуснах поста си и отидох да си намеря нещо за ядене и да си легна. Всичко стана така, както бе предрекъл Сенч. Любезен остана със Старата кръв и когато кралицата, Сенч и делегатите от Шестте херцогства се върнаха, се изправи пред тях и ги поздрави като владеещ Осезанието благородник. Видях смущението по лицата на делегатите, когато ги увери, че във всяко херцогство има Осезаващи благородници, принуждавани поколения наред да крият магията си. Някои от младите мъже, с които говореше, го познаваха добре. Бяха яздили, пили и играли с него. Спогледаха се и в очите им ясно се четеше „Ако той е Осезаващ, кой друг би могъл да бъде?“ Но Любезен или не забеляза, или пренебрегна това и продължи с прокламацията си. Възнамеряваше да остави магията си да пламти ярко за доброто на принц Предан и трона на Пророците. Зарече се да се посвети изцяло на това и ми се стори, че на лицата на трима от делегатите се изписа неволно възхищение. Може би този младеж от Старата кръв можеше да успее в борбата срещу предразсъдъците им.

През последния ден от преговорите бе постигнат значителен напредък. Менестрелът се появи без маската си и помоли да остане в двора. Кралицата представи на делегатите от Шестте херцогства прокламация, че екзекуциите вече могат да се извършват законно единствено под егидата на всеки от херцозите, които лично ще отговарят за всяка несправедливост, извършена на тяхна територия. Всяко херцогство трябваше да има само едно бесило, намиращо се под контрола на управляващия род. Херцозите и херцогините не само не биваше да допускат местните власти да екзекутират затворници, но и да присъстват на всяко смъртно наказание. Отнемането на живот извън това правило щеше да се разглежда като убийство и извършителите щяха да бъдат съдени от кралицата. Декларацията не решаваше проблема как Старата кръв може спокойно да повдигне обвинения, без да се страхува от репресии, но поне формално установяваше какви ще са последиците срещу несправедливите гонения.