Робин Хоб - Лорд Златен

Среброока изсумтя презрително. Но Бойо кимна замислено — може би виждаше сродна душа в този Осезаващ благородник. Любезен погледна Уеб и усетих, че му е хрумнало нещо. Сякаш в отговор на горещото ми желание отново чух тътрещите се стъпки на Сенч. Замахах му трескаво да побърза и същевременно му дадох знак да мълчи. Момчето говореше с Уеб. Думите му едва достигаха до нас.

— Съветник Сенч ми каза какво си предложил. Ако хора от Старата кръв могат да дойдат в Бъкип и да живеят открито тук, обикновените хора могат да се убедят, че не сме чудовища, от които следва да се боят. Предаде ми и думите ти: „Човек, който няма какво да губи, често е в най-доброто положение да се жертва в името на другите“. Нямах много време да мисля върху това, но не мисля, че ми е нужно кой знае колко, за да разбера, че наистина нямам какво да губя. Единствената заплаха, която остава, е за самия мен. Не ми остана семейство, което да понесе последиците от действията ми. — Огледа присъстващите. — Знам, че мнозина от вас се боят, че ако се разкриете, съседите ви ще ви убият. От много време този страх е съвсем основателен. Аз също го споделях, както и майка ми.

Внезапно млъкна. Когато се насили да продължи, гласът му трепереше.

— Затова се криехме. И благодарение на това дадохме възможност на нашите „приятели“ да ни убият. Вече не виждам смисъл да се крия.

Не знаех дали силата на чувствата му го накара да млъкне, или спря, за да обмисли следващите си думи. Отново погледна Уеб и кимна замислено.

— Всички в крепостта вече знаят за Уеб Осезаващия, който върви сред нас, без да се страхува, без да заплашва никого. Почти ме е срам, че той, който е чужд тук, излезе открито пред всички, а аз, който познавам най-добре принц Предан, се спотайвам по ъглите. Утре ще променя това. С гордост ще заявя своята Стара кръв и ще покажа, че човек като мен може да е изцяло предан на принца, точно както той заслужава.

— Учих го на нашите обичаи и той с готовност ги опознава — продължи Любезен. — Каза, че когато през пролетта замине за Външните острови да съсече дракона и да спечели годеницата си, мога да ида с него. И аз ще отида — като негов Осезаващ другар. В Бъкип няма майстор на Умението и принцът ще тръгне сам, без котерия, на каквито винаги са разчитали кралете Пророци в миналото. Тъй като е лишен от онази магия, ще използвам вместо нея нашата и ще докажа, че е не по-малко способна. Ще покажа магията на Старата кръв на всички и ще се гордея с това.

Сенч стисна китката ми, за да ми покаже, че всичко това е съвсем ново за него — не само че Любезен смята да се разкрие, но и че Предан е казал, че приятелят му може да го придружи в пътешествието му. Умението на стария убиец бе несигурно, но достигна до мен. Казах ли ти, че ще превърна грешката в предимство. Май се справих прекалено добре и предимството се превърна в грешка. Исках само да каже, че кралицата се държи добре и честно с него, а не да се прави на посланик на Старата кръв в двора.

Той не разбира, че е рисковано принцът да признае, че има приятел от Старата кръв. Вижда опасността единствено за себе си и е готов да рискува заради Предан. Мислиш ли, че можеш да го разубедиш?

Не съм сигурен, че е разумно. Духът му ги завладя. Виж.

Нямаше бурни овации и уверения в подкрепа. Уеб беше единственият, който се усмихна широко и заяви колко се гордее с младия лорд Бресинга. Останалите — с явното изключение на намръщената Среброока — бяха по-резервирани. Менестрелът и Бойо изглеждаха ентусиазирани. Жената с кравата, отчасти спечелена от добрите грижи за нея, се усмихваше нежно. Останалите подходиха по-прагматично. Кралицата не можеше да позволи да го убият, след като вече му бе дала закрилата си и бе обещала, че никой Осезаващ няма да бъде убит само заради магията му. Така че Любезен си беше в безопасност. От друга страна, един благороден и хубав младеж можеше да спечели поддръжници за Старата кръв.

Тогава стана Боск. Изглеждаше изнервен.

— Пророците са убили Петнисти? — почна той. — Сигурен ли си?

— Сигурен съм — тихо отвърна Любезен. — Абсолютно сигурен.

— Имената им — прошепна Боск. — Знаеш ли имената им?

Любезен помълча за момент.

— Кеплер. Паджет. И Своскин. Под тези имена ги познавах. Но принц Предан нарече Кеплер с друго име — от времето, когато беше при Петнистите. Нарече го Лодвайн.

Боск поклати глава, явно разочарован.

— Лодвайн? — високо възкликна Среброока. — Не може да бъде! Той беше водачът на Петнистите. Щях да чуя, ако са го убили.