Робин Хоб - Лорд Златен

Кралицата въздъхна.

— А когато изстрадалите вашето отмъщение поискат от мен също да си отмъстят? Как мога да им откажа? Предлагате ако някой е убил деца на семейство от Старата кръв, неговите деца също да умрат заедно с него. А какво става с братовчедите на тези деца? Нима няма да дойдат при мен и да поискат същото, за което настоявате и вие? Нима няма да са също толкова прави да кажат, че при безумни гонения са загинали невинни? Не. Това няма да стане. Искате нещо, което не мога да ви дам. И много добре го знаете.

Очите на Среброока пламнаха от омраза и ярост.

— Знаех си, че ще стане така — горчиво заяви тя. — Празни обещания и нищо друго.

— Предлагам същото правосъдие, което може да потърси всеки жител на Шестте херцогства — уморено рече кралицата. — Елате при мен в деня за съд със свидетели. Ако е извършено убийство, убиецът ще бъде наказан. Но не и децата му. В това, което търсите, няма справедливост. А само мъст.

— Нищо не предлагате! — разпалено заяви Среброока. — Много добре знаете, че няма да посмеем да дойдем при вас. Твърде много ще са онези между нас и замъка Бъкип, които ще изгарят от нетърпение да ни затворят устата завинаги.

Замълча. Кралица Кетрикен остана абсолютно спокойна пред лицето на гнева й и Среброока направи грешката да се възползва от преимуществото, което си мислеше, че има.

— Или това е било намерението ви още от самото начало, кралице от Пророците? — Погледът й обходи присъстващите. — Може би ни прилъгва с празни обещания, за да се разправи с всички ни?

Настъпи кратко мълчание.

— Хвърляш думи, в които и самата ти не вярваш — тихо рече Кетрикен. — Твоето намерение е да нараняваш. Но все пак, ако обвиненията ти имаха реална основа, нямаше да съм наранена от тях, а по-скоро щях да имам право да ненавиждам Старата кръв.

— Значи признавате, че ненавиждате Старата кръв? — тържествуващо рече Среброока.

— Не съм казала такова нещо! — гневно отвърна Кетрикен.

Страстите се нажежаваха, при това не само сред представителите на Старата кръв. Съветниците от Шестте херцогства изглеждаха едновременно оскърбени и неспокойни от надвисналата буря. Не знам как щяха да завършат преговорите, ако съдбата не се бе намесила в лицето на жената с кравата. Тя внезапно стана и заяви:

— Трябва да ида при Мърдоноска. Дойде й времето и иска да съм до нея.

Някой в дъното на залата се разсмя примирено, друг я наруга.

— Знаеше, че ще се тели. Защо я взе?

— А да не искаш да я оставя сама вкъщи? Или изобщо да не присъствам, а, Бригън? Много добре знам, че ме мислиш за празноглава, но имам точно толкова право да съм тук, колкото и ти.

— Мир — обади се неочаквано Уеб. Изграчи думата, после прочисти гласа си и опита отново. — Мир. Най-добре е да поохладим страстите и сърцата си, а ако Мърдоноска се нуждае от партньорката си, едва ли някой тук би оспорил, че тя трябва да е до нея. И аз ще ида с нея, ако няма нищо против. И може би докато се върнем, всички ще си спомним, че търсим решение на сегашните си проблеми, а не как да променим миналото, колкото и да е изпълнено с мъки.

Изведнъж ми просветна, че Уеб контролира срещата по-добре дори от кралицата. Съмнявам се, че някой в залата го забелязваше. Това е преимуществото на страничния наблюдател, както често ми бе казвал Сенч. Тогава всичко се превръща в представление и човек може да съди актьорите безпристрастно. Наблюдавах как делегацията на Шестте херцогства последва кралицата и Сенч навън, след което Уеб отиде с жената до конюшнята. Останах на поста си, защото реших, че случващото се тук ще е най-важното.

И наистина беше така. Някои, сред които менестрелът и жената, която искаше да направи сина си паж на кралицата, попитаха Среброока дали не иска да унищожи бъдещето им заради миналото, което не може да бъде променено. Дори Бойо беше склонен да мисли, че Среброока е прекалила.

— Ако кралицата наистина държи на думата си, може би ще е по-добре да отнесем жалбите си към нея. Чул съм, че решенията й били справедливи. Може би трябва да приемем предложението й.

Среброока засъска.

— Страхливци. Долни страхливци и подлизурковци! Предлага ви подкупи, безопасност за едно или две от децата ви, а в замяна сте готови да забравите миналото. Можете ли да забравите писъците на братовчедите си, можете ли да забравите как отивате да навестите приятели и вместо дома им намирате димяща купчина? Как можете да предавате собствената си кръв? Как можете да забравите?

— Да забравим? Не става въпрос за забравяне. А за помнене. — Каза го един от Старата кръв, на когото не бях обърнал внимание досега. Беше на средна възраст, слаб, с градски вид. Не беше добър оратор, но всички го заслушаха. — Ще ви кажа едно. Родителите ми загинаха, защото ги предадоха Петнистите. Да. И един от тях яздеше с онези, които ги обесиха и ги нарязаха на парчета. Привържениците на Лодвайн се осмелиха да нарекат родителите ми предатели на Старата кръв и заплашиха да ги накажат, защото не искаха да крият онези, които насаждат омразата срещу нас. Е, кой е истинският предател тогава? Моите родители, които просто искаха да живеят в мир, доколкото могат, или Петнистият, чийто факел подпали кладата им? Имаме по-лоши врагове от кралицата на Пророците, от които трябва да се боим. И когато тя се върне, смятам да поискам от нея правосъдие за онези, които ни заплашват и предават. Правосъдие срещу Петнистите.