Робин Хоб - Лорд Златен

— Чи к’во ш’ти напраи фтичката? — пиянски заубеждава един нерешителния си другар. — Ш’ти дрисне на главата? Тре’а да си сссвикнал, Рижльо. Жена ти постоянно го пра’и.

Последва кратка схватка и след като кавгаджиите бяха изхвърлени да се поохладят, Уеб заяви, че за днес бирата и разказите са му предостатъчни, но ще се радва да се срещне с тях и утре, стига да не възразяват. За мой потрес Блейд и неколцина други веднага заявиха, че е добре дошъл, Осезаващ или не, както и птицата му.

— Е, Риск не си пада по затворените пространства, нито по нощните полети. Но ще гледам да ви запозная утре, щом искате.

И докато се разделяхме и го изпращах към източното крило на замъка, постепенно започнах да проумявам, че само за вечерта Уеб може би беше постигнал повече за Осезаващите, отколкото дългите разговори през деня. Може би наистина беше дар за нас.

Естествено, докладвах на Сенч за Уеб, а той на кралицата. Така на следващата среща, на която присъстваха и представителите на Шестте херцогства, Кетрикен се погрижи Уеб да има възможността да говори пръв. Представи го на делегатите на Шестте херцогства и посочи, че е от най-старите родове на Старата кръв и че желае да се отнасят към него с дължимото уважение. Но когато му даде думата, той увери всички, че е просто скромен рибар, потомък на далеч по-мъдри предци, отколкото може да се надява да бъде самият той. След това ме изуми, като направо изложи позициите си за това как да се сложи край на несправедливите гонения срещу Осезаващите. Обръщаше се колкото към кралицата, толкова и към своите. Каза, че според него най-добрият начин за сближаване между двете групи е като за начало кралицата да приеме някой Осезаващ в двора си.

Приличаше по-скоро на някой уреждащ спорове мъдрец от Джаампе, отколкото на говорител на Старата кръв. Кралицата го слушаше с блеснали очи. Забелязах, че не само Сенч, но и поне двама от Шестте херцогства кимат замислено. Стъпка по стъпка Уеб започна да излага съжденията си зад това предложение. Обясни голяма част от гоненията със страха, а страха — с незнанието. Незнанието пък се дължеше на това, че Осезаващите трябваше да се крият заради собствената си безопасност. Какво по-добро място да се сложи край на невежеството от двора на кралицата? Нека някоя общуваща с птици жена от Старата кръв да помага в птичарника, а момче кучкар — на Ловкинята. Нека кралицата си вземе Осезаващ паж или прислужница само за да покаже на хората, че по нищо не се различават от пажовете и прислужниците, които не притежават Осезанието. Нека другите благородници видят, че тези хора не вредят на нейното домакинство или на което и да било друго, а тъкмо напротив — помагат за благополучието му. Разбира се, кралицата трябва да гарантира закрилата им, докато останалите не се убедят в правотата на каузата? А Старата кръв ще положи клетва да не започва никакви вълнения.

След това ме накара да зяпна с ловкостта, с която предложи на кралицата собствените си услуги. Направи го любезно и по всички правила като възпитан в двора син на благородник. С безпокойство се запитах дали наистина е син на обикновено рибарско семейство. Отпусна се на едно коляно пред нея и помоли да остане в Бъкип, след като останалите заминат. Да остане в крепостта, за да се учи и да обучава другите. Внимателно запази тайната на Предан пред съветниците от Шестте херцогства и в същото време се предложи като „може би малко груб учител, но все пак такъв, който с радост би се заел да разкаже на принца за живота и обичаите ни, така че да знае повече за своите поданици“.

— Но ако не се върнеш при своите, както обещахме, няма ли някои да кажат, че те задържаме за заложник против волята ти? — възрази Сенч. Заподозрях, че някогашният ми наставник няма желание някой от Старата кръв да съветва принца.

Уеб посрещна опасенията му със смях.

— Всички тук видяха с очите си, че сам предлагам услугите си. Ако след това решите да ме накълцате и да ме изгорите, какво пък — нека се знае, че това е станало заради собственото ми твърдоглавие и грешната ми преценка. Но се съмнявам, че ще стане така. Нали, милейди?

— Разбира се, че не! — заяви кралица Кетрикен. — И какъвто и да е изходът от тази среща, ще се радвам да имам сред хората си човек с такъв ясен ум.

Внимателната оценка на положението и предложенията му отнеха цялата сутрин. Когато настъпи време за обяд, Уеб заяви, че самият той предпочита да се нахрани с новите си приятели от стражата и да ги запознае с птицата си. Преди Сенч да успее да възрази, кралицата заяви, че заедно със съветника си и представителите на Шестте херцогства също ще отиде с него, защото и тя искала да види Риск.