Робин Хоб - Лорд Златен

— Проблемът не е в теб. Предан най-сетне се научи да насочва мислите си само към мен. Дори Шишко не би могъл да прихване съобщението му. Поне така мисля. Възможно е, докато работите заедно с принца, помежду ви да се установи по-силна връзка. И може да станеш по-възприемчив към магията, след като я използваш по-често. Но дотогава…

— Дотогава ще изчакате. После ще го обсъждате. Вече и най-бавните от гостите ни би трябвало да са се стоплили и преоблекли. Хайде, Сенч. Ще се срещнем с тях в източната зала. Фиц, тръгвай към поста си. Ако чуем нещо, което може да засегне безопасността му, искам незабавно да го уведомиш.

Друга жена сигурно би изчакала Сенч или би спряла за момент пред огледалото. Но не и Кетрикен. Стана и излезе от стаята напълно уверена, че съветникът й ще я последва и че аз ще забързам към поста си. Сенч ми хвърли изпълнен с гордост и раздразнение поглед и прошепна:

— Май съм я научил твърде добре.

Върнах се в тесния лабиринт. Отидох в работната стая, за да взема достатъчно свещи и възглавница. Докато вървях към наблюдателния си пост, към мен се присъедини Гили. С разочарование установи, че нямам стафиди, но все пак нямаше нищо против едно приключение.

Всички преговори, на които съм присъствал, започват поне с един отегчителен ден. Тези не бяха изключение. Въпреки мистерията на забулените представители първият дълъг следобед бе тресавище от маневри и подозрение, скрити зад изключителна вежливост и резервираност. Делегатите не разкриха от кои краища на Шестте херцогства идват, не казаха и имената си. В края на първата среща се взе решение да кажат поне от кое херцогство са и че оплакванията от херцогството трябва да се документират с имената на пострадалите, с дати и специфични подробности.

Уеб си оставаше изключение от всичко това. Единствено той привлече вниманието ми през този ден. Представи се като жител на Бък от малко крайбрежно градче на границата с Беарния. Бил рибар и последен представител на голяма в миналото фамилия от Старата кръв. Повечето от най-близките му роднини загинали във Войната на Алените кораби, а престарялата му баба се споминала миналата пролет. Нямал жена и деца, но не се смятал за самотен, тъй като се свързал с морска птица, която и в момента се реела над замъка. Казвала се Риск и ако кралицата проявяла желание, с най-голямо удоволствие щял да я повика да кацне на някоя кула.

Той единствен не показваше резервите и подозрителността на другите представители на Старата кръв. Словоохотливостта му компенсираше с лихвите мълчанието на другарите му. Явно бе повярвал на думата на кралицата, че държи да сложи край на гоненията. Благодари за открито изразеното й намерение, както и за това, че е направила възможно това събиране. Каза, че била обединила хората от Старата кръв, както не се било случвало от поколения — откакто били принудени да крият магията си и да не живеят заедно. След това заговори колко е важно децата на Старата кръв да могат открито да признаят магията си и да могат да я овладеят напълно. Сред тях включи и принц Предан и каза, че споделя мъката й, че дарбата на сина й трябва да остане скрита и неразработена.

След това млъкна. Запитах се какво ли очаква. Може би, че кралицата ще му благодари за съчувствието и загрижеността му? Видях колко напрегнат е Сенч. Въпреки че от Старата кръв твърдяха, че „знаят“, Сенч беше посъветвал Кетрикен да не признава, че синът й е Осезаващ. Кралицата изящно подмина въпроса с думите, че споделя загрижеността му за децата, които трябва да растат в атмосфера на потайност и да останат с неразгърнати таланти.

По-нататък продължи в същия дух. Уеб бе единственият, който не само желаеше, но и настояваше да сподели информация за себе си и своето Осезание. Започнах да разбирам защо останалите от Старата кръв стоят настрана от него. Изпитваха както смущение, така и благоговение. Не бяха сигурни какво да мислят за него, точно както се отнасяха към онези, които се смятат за докоснати от бог или луди. Караше ги да се чувстват неспокойни; не бяха сигурни дали трябва да се държат като него, или да го изолират. Бързо стигнах до заключението, че той единствен е дошъл по собствено решение. Никоя общност не го бе избрала; просто бе чул призива на кралицата и се беше отзовал. Жената в гората явно го тачеше много, но изобщо не бях сигурен, че всеки Осезаващ в залата споделя отношението й. И тогава той спечели кралицата.

— Човек, който няма какво да губи — рече Уеб в един момент, — често е в най-доброто положение да се жертва в името на другите.