Робин Хоб - Лорд Златен

Жената от Старата кръв се обърна към Маршкрофт.

— Обещавам на двама ви и на майка му, че няма да се отнасят зле с него, стига и с нашите хора да се държат по същия начин. Имате думата ми.

Това ни най-малко не успокои капитана.

Чудех се какво да правя. Ще се отделя и ще се върна , обещах на принца.

Не, Майка ми даде дума, че ще се отнасяме добре с тях, и ще бъде точно така. Ако ми потрябваш, ще те уведомя, обещавам ти. Но засега ме остави да изпълня волята й.

Междувременно хората от Старата кръв излизаха от гората на групички от по двама и трима. Някои бяха с животинските си партньори. Чух пронизителния вик на ястреб и разбрах, че предположението ми е било вярно. Един мъж яздеше, съпровождан от петнисто куче. Една жена водеше стелна крава. Но другите десетина бяха сами. Запитах се дали са оставили партньорите си, или в момента нямат.

Един от мъжете незабавно привлече вниманието ми. Беше над петдесетте, но носеше годините си с лекота, характерна за активните хора. Движеше се с моряшка походка и водеше кон, на който явно нямаше доверие. Косата и късо подстриганата му брада бяха стоманеносиви като очите му, но в тях се долавяше оттенък на синьото. С изключение на жената, която ни посрещна, той бе единственият от Старата кръв, който не криеше лицето си. Най-много впечатление обаче ми направи не външността му, а уважението, което проявяваха към него останалите. Хората от Старата кръв се отдръпнаха, сякаш беше светец или луд. Жената го посочи с поклон.

— Вие ни доверихте принц Предан. Почти не очаквахме да го направите, въпреки обещанието ви. Аз пък реших, че ако ни дадете заложник, който да показва, че наистина се отнасяте с уважение към нас, ще отвърнем по същия начин. Даваме ви Уеб. Той е от най-старата Стара кръв, от най-чист род и последен от своите. Ние нямаме благородници, нито крале или кралици. Но понякога имаме такива като Уеб. Той не ни управлява, но се вслушва в нас и ние в него. Отнасяйте се добре с всичките ми хора, но с Уеб се дръжте така, сякаш е вашият принц.

Това представяне ми се видя много странно, още повече че всички от Старата кръв се държаха така, сякаш ни е дала истински дар. Реших да разясня това със Сенч.

Помислих си дали да не се свържа с Шишко и да го помоля да разкаже на Сенч какво е направила кралицата, но се отказах. Шишко често объркваше съобщенията и не ми се искаше Сенч да предприеме някакви безразсъдни действия.

За днес бяха предостатъчни. Докато тръгвахме, внезапно заваля дъжд.

— Три дни — извика след нас жената. — Върнете хората ми живи и здрави след три дни!

Кралицата се обърна и кимна сериозно. Напомнянето едва ли бе нужно. Вече ни се струваше, че сме оставили твърде дълго принца в ръцете им.

Маршкрофт направи всичко по силите си да построи хората си така, че да защитават представителите на Старата кръв, но те бяха повече от очакваното и гвардейците се разтеглиха в рехав строй. Бях в края на процесията, зад жената с кравата. Мислех си, че брадатият ще настоява за някакво почетно място, може би редом с кралицата. Уеб обаче яздеше отзад, непосредствено пред мен. Озърнах се за последен път към принца, който продължаваше да седи на коня си под ледения дъжд. Когато отново се обърнах напред, видях, че Уеб ме гледа.

— По-храбър е, отколкото си мислех за момче на неговите години. По-твърд е, отколкото може да се очаква от принц — каза високо. Гвардеецът от дясната ми страна се намръщи. Аз само кимнах. Уеб задържа погледа си върху мен още малко. Чувствах се неспокойно, че се бе обърнал тъкмо към мен.

Още преди да стигнем Бъкип бях мокър до кости. Дъждът премина в лапавица, от която пътят стана опасно хлъзгав и забави придвижването ни. Стражите на портата ни пуснаха, без да задават въпроси, но докато минавахме покрай тях, видях как очите на единия се разширяват и прочетох по устните му как казва на другаря си: „Принца го няма!“ Слухът явно щеше да стигне до замъка преди нас.

В двора Маршкрофт помогна на кралицата да слезе от коня. Сенч ни чакаше. За момент изгуби контрол, когато видя, че принцът не се е върнал. Острите му зелени очи моментално се обърнаха към мен. Отклоних поглед, защото нямах какво да му кажа, а и не желаех хората да заподозрат, че помежду ни има някаква връзка. Не беше трудно. Дворът се превърна в кална площадка, пълна със сновящи хора и животни. Уплашеното мучене на кравата се смеси с безразборните приказки. Дойдоха слуги да приберат конете ни и конете на гостите, но не бяха готови за стелната крава, нито пък за подгизналата забулена жена, която отказваше да я остави и същевременно се боеше да влезе в конюшнята.