Робин Хоб - Лорд Златен

Възползвах се от настъпилото мълчание, почуках нарочно силно на вратата и влязох. И двамата бяха зачервени. Почувствах се като дете, сварило родителите си насред караница. А в следващия миг Сенч се погрижи да включи и мен в нея.

— Как можа да го позволиш? — остро попита той. — Защо не ми съобщи? Принцът добре ли е?

— Добре е… — започнах, но Кетрикен ме прекъсна.

— Как е можел да позволи ли? Съветник, прекаляваш. Много години съм се вслушвала в думите ти и те винаги са били добри. Но ако отново забравиш мястото си в йерархията, ще те отстраня. Работата ти е да съветваш, а не да вземаш решения, още по-малко да заобикаляш волята ми! Или мислиш, че не съм обмислила и най-малката подробност? Следвай мислите ми тогава, още повече, че именно ти ме научи да разсъждавам по такъв начин. Фиц е тук и чрез него ще знам дали синът ми е бил засегнат по какъвто и да било начин. До него е жена, запозната с привичките на Старата кръв, вярна и способна, да използва оръжие, ако й се наложи. В ръцете ми са хора, изложени на риск, ако нещо се случи с принца, сред тях е и един мъж, който явно е много важен за тях. Ти отказа искането им за заложник с думите, че ще протестират, но в крайна сметка ще се съгласят с условията ни. Лоръл ме посъветва друго. Тя знае много добре какво недоверие изпитват към Пророците, а то е основано на отношението ни към тях от поколения. Тя каза, че трябва да предложим заложник, и то не какъв да е. Кого тогава да предложа? Себе си? Това бе първото, което си помислих. Но тогава кой ще остане тук да преговаря с тях? Синът ми, когото мнозина смятат още за неопитен момък ли? Не. Трябваше да остана тук. Обмислих другите възможности. Някой благородник, който се страхува от тях и ги презира, при това през главата на херцозите? Или теб? Тогава ще се лиша от съветите ти. Фицрицарин? За да бъде приет за достатъчно ценен, ще се наложи да разкрием кой е. И затова се спрях на сина си. Той ценен и за двете страни, а жив е най-ценен. По време на предварителните разговори не скриха, че знаят, че е Осезаващ. Затова в известен смисъл той е един от тях, както и от нас. Той симпатизира на положението им, защото се намира в същото. Не се съмнявам, че докато е с тях, ще научи повече, отколкото ако беше останал до мен по време на официалните преговори. А наученото в крайна сметка ще го направи по-добър крал за целия народ. — Млъкна, след което добави малко задъхано: — Е, съветнико. Покажи ми къде съм сгрешила.

Сенч я гледаше с увиснала челюст. Не си направих труда да скрия възхищението си. Кетрикен ми се ухили и видях как в очите на Сенч проблеснаха зелени искри. Той рязко затвори уста.

— Можеше да ми кажеш — рече горчиво. — Никак не ми харесва да изглеждам като глупак.

— Значи се направи просто на изненадан като останалите — ехидно го посъветва Кетрикен. После заговори по-меко. — Приятелю, знам, че се безпокоиш за сигурността на сина ми и че нараних чувствата ти. Но ако бях споделила това с теб, щеше да ми попречиш да го направя. Нали?

— Може би. Но все пак…

— Мир — прекъсна го тя. — Свършено е, Сенч. Приеми го. И те умолявам, не позволявай това да ти попречи да си справедлив и съобразителен, когато започнем преговорите. — Обърна се към мен. — Ще искам да стоиш зад стената, Фицрицарин, и да наблюдаваш всичко. И да следиш сина ми, разбира се. Може би ще успее да ти предаде някаква информация, която да ни даде предимство. — Престори се на напълно спокойна и попита: — В момента усещаш ли го?

— Не пряко — признах. — Не съм постоянно с него, както някога Искрен бе с мен. Това е аспект на Умението, който все още не е усвоил напълно. Но… един момент.

Поех дъх и се обърнах към него. Предан? Със Сенч и кралицата съм. Добре ли си?

Добре сме. Сенч ядосан ли й е?

Не се безпокой за това. Успя да се оправи с него. Просто искаха да са сигурни, че можем да поддържаме връзка.

Явно можем. В момента разговарям с Флерия, водачката им. Нека й обърна повече внимание, че ще ме вземе по-скоро за слабоумен, отколкото за Осезаващ.

Сенч ме гледаше намръщено.

— И какво толкова смешно има? — попита остро, сякаш му се бях подиграл.

— Принцът се пошегува за нещо. Добре е. И както предположи кралицата, в момента разговаря с водачката им. Тя се казва Флерия.

Кралицата се обърна тържествуващо към Сенч.

— Ето, видя ли? Вече знаем името й — нещо, което дълго ни беше отказвано.

— По-скоро му се е представила с това име — раздразнено отвърна Сенч и се обърна към мен. — Защо не мога да го чуя? Какво трябва да направя, за да усъвършенствам таланта си да работи, както ми трябва?