Робин Хоб - Лорд Златен

Очите на кралицата блеснаха и съм сигурен, че и на Сенч като на мен му се искаше да беше избрал друга дума вместо „жертва“.

Разговорите продължиха, докато не дойде време за вечеря. Сенч и кралицата ги оставиха да се нахранят насаме, но аз нямах скрупули да ги гледам как свалят качулките и маските си. Не видях познато лице от срещите ми с хората на Ролф или от Петнистите. Отдадоха дължимото на храната и открито хвалеха качествата й. Появи се малка животинка, която досега не бях забелязал. Една жена имаше катеричка, която тръгна по масата да опита угощението, без никой да възрази. Именно вечерята и непринудените разговори бяха онова, което Сенч и кралицата искаха да наблюдавам. Не се изненадах, когато старият убиец побърза да се присъедини към мен на поста ми.

Мълчаливо заслушахме как гостите ни обсъждат как вървят преговорите и дали кралицата наистина ги е слушала. Особено гласовити бяха двама — един мъж, казваше се Бойо, и жена, наричаха я Среброока. Усетих, че се познават добре и се смятат за лидери на групата. Опитваха се да уговорят другите да заемат твърди позиции. Бойо изброи списък от искания, като Среброока кимаше на всяко. Някои бяха нереалистични, други повдигаха сложни въпроси. Бойо твърдеше, че е потомък на благородна фамилия, лишена от титли и имения по време на безумията на Петнистия принц. Искаше всичко да му бъде върнато и обещаваше, че онези, които му помогнат, ще са добре дошли като заселници и работници в родовите му земи. Естествено всички разбирали, че благородник от призната Стара кръв ще им осигури по-добри условия за живот. Аз самият не намирах логиката му за особено ясна, но някои от присъстващите закимаха.

Среброока беше настроена повече за мъст, отколкото за възстановяване на изгубеното. Предлагаше всички, които са екзекутирали Осезаващи, да платят с живота си. И двамата бяха непреклонни, че кралицата трябва да предложи обезщетения за старите посегателства, преди да започнат каквито и да било преговори за това как Осезаващи и не-Осезаващи могат да живеят мирно едни до други.

При тези думи сърцето ми се сви. Сенч изглеждаше изтощен. Знаех, че кралицата се надява на обратния подход, че се стреми да реши днешните проблеми и да предотврати утрешни, а не да се обръща към миналото и да се мъчи да раздава правосъдие.

— Ако се придържат към тези виждания, тогава всичко е било напразно — прошепна Сенч в ухото ми. — Трите дни няма да са достатъчни да обсъдим тези неща. Само исканията им ще накарат херцозите също да излязат със свои, също толкова твърди.

Кимнах и поставих ръка на китката му. Да се надяваме, че са само тези двамата и че по-спокойните глави ще надделеят. Като Уеб например. Не ми изглежда да жадува за отмъщение.

Сенч се беше намръщил, когато започнах да използвам Умението. После бавно кимна. Долових същината на отговора му: Къде е… Уеб?

В отсрещния ъгъл. Просто ги наблюдава.

И наистина ги наблюдаваше. Изглеждаше, сякаш е на път да задреме, но подозирах, че следи и слуша почти толкова внимателно, колкото и ние. Със Сенч останахме да клечим още известно време.

— Иди да ядеш — тихо каза той. — После ела. Искаме да останеш тук колкото можеш по-дълго тази вечер.

Послушах го. Когато се върнах, носех още възглавници и още едно одеяло, бутилка вино и шепа стафиди за порчето. Сенч изсумтя, за да ми даде да разбера, че прекалено много си угаждам, и изчезна. Гостите отново закриха лицата си, преди да пуснат слугите да разчистят масите. Влязоха музиканти и жонгльори, след което кралицата и Сенч се присъединиха към забавата. С тях дойдоха и представителите на херцозите. Бяха млади и не се държаха много добре. Скупчиха се заедно, явно неспокойни, че трябва да прекарат вечерта с Осезаващи. Разговаряха предимно помежду си. Утре трябваше да участват в преговорите заедно с кралицата и съветника. Предвидих, че едва ли ще се стигне до особен напредък, и започнах да се безпокоя за принца.

Обърнах се към него и почти веднага долових ума му.

Какво правиш?

Слушам песните на техен менестрел за старите времена. Намираме се в някакъв заслон в една долина. Доколкото мога да преценя, построен е специално за целта. Предполагам, че не искат да ни отведат в някой от домовете си от страх да не пострадат по-късно.

Добре ли си?

Малко ми е студено и храната е съвсем скромна. Но не е по-зле от нощ по време на лов. Отнасят се добре с нас. Кажи на майка ми, че съм в безопасност.