Робин Хоб - Лорд Златен

Добре.

Как вървят нещата в Бъкип?

Бавно. Седя зад стената и ги гледам как гледат жонгльори. Предан, не вярвам, че ще се стигне до съществен напредък през следващите три дни.

Сигурно си прав. Мисля, че е по-добре да споделяме мнението на един старец до мен. Все повтаря, че ще е истински триумф, ако преговорите приключат без кръвопролитие. Че това ще е повече от всичко, предложено от който и да било Пророк на Старата кръв, откакто се помни.

Хм. Може би има нещо вярно в думите му.

Гостите се оттеглиха рано, явно уморени от пътуването и напрежението. С радост бих последвал примера им, но реших първо да отида до помещението на стражниците и да чуя какво се говори. Отдавна бях открил, че това е най-доброто място, ако искаш да научиш новите слухове и настроенията на хората като цяло.

По пътя натам за своя най-голяма изненада се натъкнах на Уеб, който се мотаеше из притихналите коридори. Поздрави ме топло.

— Да не сте се загубил? — попитах го учтиво.

— Не. Просто ми е любопитно. И главата ми е пълна с прекалено много мисли, за да заспя. Къде отиваш?

— Да намеря нещо за хапване — отвърнах и той веднага реши, че и той е гладен.

Никак не ми се искаше да водя един от пратениците на Старата кръв в помещението на стражите, но той отказа предложението ми да си намери тихо местенце до някоя камина в Голямата зала и да ме изчака там. Тръгна с мен и започнах все по-силно да се опасявам, че може да стане някоя неприятност. Той пък сякаш изобщо не се замисляше за това и ме обсипа с безкраен порой въпроси за гоблените, знамената и портретите, покрай които минавахме.

Щом влязохме, разговорите спряха. Сърцето ми се сви от враждебните погледи, с които ни посрещнаха. Още по-зле ми стана, когато видях Блейд Хейвършок в края на масата, недалеч от камината.

— Гостът на кралицата би се зарадвал на парче месо и халба бира, приятели. — Напомних за обичаите на гостоприемството с надеждата, че климатът в помещението ще се затопли. Не стана така обаче.

— Ние пък бихме предпочели да ги споделим с принца — обади се някой.

— Аз също — чистосърдечно рече Уеб. — Защото едва успях да разменя две думи с него, преди да замине с другарите ми. Но както той вечеря тази нощ с тях, така и аз бих разделил хляба с вас и с интерес ще чуя новините от замъка.

— Не знаем как да нагостим Осезаващи на нашата маса — язвително се обади някой.

Поех дъх. Трябваше да отговоря и да намеря някакъв начин да изведа Уеб цял и невредим, но Блейд ме изпревари.

— Навремето знаехме — бавно рече той. — И той бе един от нас и го обичахме, докато не се показахме така глупави да позволим на Славен да ни го отнеме.

— О, пак ли тази стара история! — изстена някой.

— Даже след като е убил нашия крал ли, Блейд Хейвършок? — обади се друг. — И тогава ли го обичаше?

— Фицрицарин не уби крал Умен, тъпа главо. Бях там и знам какво стана. Не ми пука какви ги пеят менестрелите със змийските си езици. Фиц не уби краля, той го обичаше. Уби Умелите, които погубиха Умен.

— Да. И аз съм чувал същото — възкликна Уеб и пред ужасения ми поглед си запробива път през мъжете, които нарочно не му правеха път, докато не се озова до Блейд. — Има ли свободно място до теб, стари войнико? — попита го дружелюбно. — Защото ми се иска да чуя историята от човек, който я е видял с очите си.

Последва най-дългата вечер, която бях прекарвал в помещението на стражниците. Уеб беше самото любопитство и прекъсна разказа на Блейд за онази съдбовна нощ поне стотина пъти. Зададе куп остри въпроси, които накараха и останалите да започнат да питат. Наистина ли факлите горели със син пламък и видели Пъпчивия вечерта преди Славен да предяви претенциите си към трона? Вярно ли, че кралицата избягала през онази кървава нощ? А когато се върнала в Бъкип, не хвърлила светлина върху станалото?

Много странно ми беше да чуя тези дебати и да науча, че след толкова години споровете продължават с пълна сила. Кралицата винаги бе твърдяла, че Фицрицарин се е разправил в пристъп на справедлив гняв с истинските убийци на краля, но без да представи каквито и да било доказателства за това. Все пак, съгласиха се всички, кралицата не била глупачка, нито пък имала причина да лъже по въпроса. Та кога се е чуло и видяло планинец да лъже! Последва древната приказка за това как съм излязъл от гроба и съм оставил след себе си само празен ковчег. Поне ковчегът беше налице, макар никой да не можеше да каже дали тялото ми е било откраднато, или наистина съм се превърнал във вълк и съм избягал. Отнесоха се скептично към твърденията на Уеб, че никой Осезаващ не може да се превръща по такъв начин. Така се стигна до собственото му животно, чайка или нещо такова. Той отново покани всеки, който желае да се запознае с птицата му, да се срещне с него на сутринта. Неколцина поклатиха глави, обхванати от суеверен страх; други обаче бяха откровено заинтригувани и казаха, че ще отидат.