Робин Хоб - Лорд Златен

Страшно много ми се искаше да присъствам на обяда и да видя реакцията на стражите, когато се окажат почетени от самата кралица на масата им. Това само щеше да укрепи, позициите на Уеб сред тях. И не се съмнявах, че още повече хора ще поискат да видят птицата му, щом научат, че самата кралица не се бои от нея.

Само че бях вързан за поста си и трябваше да съм очите на Сенч, докато го нямаше тук. Гледах как хората от Старата кръв свалят маските си, след като им донесоха храната. Бойо и Среброока отново заговориха за изтърпените несправедливости и нуждата от възмездие, но този път се обадиха и други. Някои бяха възхитени от Уеб. Една жена каза, че след срещата си с Кетрикен не би имала нищо против да й повери сина си за паж, защото чула, че всички деца в крепостта се учат на смятане и писане. Млад мъж, несъмнено менестрел, се запита на глас какво ли е да пееш песните на Старата кръв край камината на самата кралица и дали това не е най-добрият начин да се покаже на обикновените хора, че Осезаващите не са нито страшни, нито чудовища.

Вратата беше открехната. Благодарение на оптимизма на Уеб надеждата набираше сила. Запитах се дали ще порасне достатъчно, за да заглуши бурените на старите грешки.

Следобедът обаче бе дълго и скучно разочарование. Когато кралицата и съветниците й се върнаха с Уеб, Бойо стана и поиска думата. Предупредена от Сенч и мен, Кетрикен го изслуша спокойно, докато той описваше всички прегрешения на Пророците към Старата кръв, а след това премина към спецификите на собствения си случай. Тогава кралицата най-сетне успя да го накара да млъкне. Заяви любезно, но твърдо, че сега не е времето за уреждане на лични сметки. Ако семейството му било лишено несправедливо от земи и богатство, да поставел въпроса пред нея в по-подходящ ден, а не днес. Сенч щял да му помогне да уговорят среща и да му каже какви документи следва да представи. В общи линии, най-вероятно трябвало да докаже, че е безспорен наследник на рода си, в това число и свидетелството на менестрел, който да потвърди, че е най-големият син на най-големия наследник.

Така Кетрикен много умело показа, че Бойо поставя собствените си интереси пред тези на събранието. И наистина беше така. Кралицата не му отказа справедливо правосъдие, а го съветваше да тръгне по същия път, който би поел и всеки друг гражданин на Шестте херцогства. Напомни на всички, че целта на съвета е всички да обединят усилията си и да намерят начин да се сложи край на несправедливите гонения срещу Старата кръв.

Среброока обаче разбърка тиня, която бе доста по-трудна за уталожване. Заговори за онези, които били убили семейството й. Гласът й се извиси, изпълнен с гняв, омраза и болка, и видях как тези емоции се отразяват в доста лица около нея. Уеб стана мрачен и кисел, кралицата замръзна. Лицето на Сенч беше като изсечено от камък. Но гневът най-често поражда гняв и това пролича у физиономиите на представителите на Шестте херцогства. Никой не бе склонен да обещае, че исканията й за мъст и наказания ще бъдат удовлетворени.

Среброока вдигна летвата твърде високо за всеки преговарящ и накрая каза, че няма да се задоволи с по-малко. Това, заяви тя, било единственият начин да се сложи край на гоненията на Старата кръв: престъплението да бъде наказано толкова сурово, че никой да не помисли да го извършва отново. Освен това трябвало да се открият и елиминират всички, които се били държали зле със Старата кръв или са толерирали подобно поведение. От личната си трагедия Среброока премина към мъките, преживени от всички Осезаващи през последното столетие. Настояваше за наказание и възмездие, като наказанието бъде точно същото, което е сполетяло жертвите. Кралицата бе така мъдра да я остави да говори, докато думите й не свършиха. Несъмнено не бях единственият, доловил нотката на безумие в исканията й. Но пък ако безумието й бе подхранвано от мъката, кой съм аз, че да я съдя?

Когато Среброока приключи, доста от Старата кръв вече желаеха да разкажат своите загуби от гоненията. Изрекоха се имена на хора, заслужаващи смърт. Гневът се сгъстяваше като буреносен облак. Накрая кралицата вдигна ръка и попита тихо:

— И кога ще свърши това?

— Когато бъде наказан и последният виновник! — разпалено заяви Среброока. — Когато бесилките се огънат от тежестта им и димът от кладите скрие небето за цяло лято. Искам да чуя как семействата им плачат от същата мъка, която ние бяхме принудени да скриваме, за да не ни разпознаят. Искам да си получат заслуженото. Нека за всеки убит баща да умре баща. За всяка майка — майка. За всяко дете — дете.