Робин Хоб - Лорд Златен

Настана тишина, гъста като съсирваща се кръв. Менестрелът приближи и сложи ръка върху ръкава му.

— Боск. Тя не може да ни помогне с това. Ние сами трябва да се оправим с тая работа. Така само ще изложиш на опасност себе си, както и жена си и дъщерите си.

Младият мъж се огледа почти уплашено. Сърцето ми се сви. Старата кръв се страхуваха от собствените си хора. Дори в тази стая можеше да има шпиони на Петнистите. Мисълта плъзна тихомълком и смрази всички. Някои намериха предлог да се оттеглят в стаите си и скоро помещението почти се опразни. Среброока мълчаливо се взираше в огъня. Менестрелът крачеше безцелно напред-назад. Малцината останали почти не разговаряха.

Чух шум на стъпки в коридора и след малко Сенч клекна до мен.

— Чу ли нещо важно? — прошепна.

Докоснах китката му и предадох всичко, което бях видял. Той се умисли.

— Така значи. Това насочва мислите ми в друга посока. Няма да ми е за първи път да превърна грешката в преимущество. Стой на поста си, Фиц. — После се сети още нещо. — Гладен ли си?

— Малко. Ще се оправя.

— А принцът?

— Нямам причина да мисля, че не е добре.

— Напротив, имаш. Ако в залата може да има Петнисти, нищо не пречи да има и сред онези, които го държат за заложник. Предупреди го, момче. И си отваряй очите и ушите.

И си тръгна. Запитах се какво ли е замислил. После се свързах с Предан. Беше добре. Било му студено и скучно, но никой нито го обидил, нито го наранил по някакъв начин. Предимно говорели за това как ли се развиват нещата в Бъкип. Явно някоя птица, може би Риск или ястребът, разнасяше новини в двете посоки. Засега всичко било обнадеждаващо. Но Предан сподели, че всички са напрегнати и разтревожени.

Кравата се била отелила леко — чудесно теленце, мъжко. Жената беше доволна, че партньорката й и теленцето са на топло и сухо. Гледах как Старата кръв отново сваля маските си — пак беше време за ядене. Изучих внимателно всяко лице, но дори и да имаше хора от бандата на Лодвайн, не успях да ги разпозная.

На вратата се почука. Неколцина извикаха на предполагаемите слуги, че още не са приключили.

— Пуснете ме — чу се тих глас. — Стара кръв приветства Стара кръв.

Уеб стана и отиде до вратата. Отключи я и пусна Любезен Бресинга и котката му. Катеричката на масата зацвърча уплашено и се навря под косата на партньорката си. Пард не й обърна внимание: обходи помещението, огледа всичко и се настани удобно пред камината. Любезен затвори вратата и се обърна към присъстващите.

Погледите, които срещна, биха обезсърчили всекиго. Но Уеб се изправи, дружелюбно постави ръка на рамото му и каза високо:

— Стара кръв приветства Стара кръв. Добре дошъл, момко. Кой си ти?

Младежът пое дъх и изправи рамене.

— Аз съм Любезен Бресинга. Вече лорд Любезен Бресинга от Гейлкип. Верен поданик на кралица Кетрикен и приятел на принц Предан Пророка. Аз съм Стара кръв. И кралицата, и принцът го знаят. — Замълча, за да им даде време да осъзнаят, че пред тях е Осезаващ благородник от двора на Пророците. — Дойдох по молба на съветник Сенч да ви разкажа как се отнасят с мен тук. И за връзката ми с Петнистите. И как щях да умра от ръцете им, ако не беше намесата на Пророците.

Гледах го с нещо като страхопочитание. Момчето определено не бе репетирало разказа си. Докато говореше, често му се налагаше да обяснява предишни събития. Когато разказа какво е изтърпяла майка му и какъв е бил краят й, захълца и се разплака. Уеб го сложи да седне, даде му вино и го потупа, сякаш бе малко дете. Примигнах и видях самия себе си като петнадесетгодишен и потопен в интрига, далеч надхвърляща силите ми. Изведнъж си дадох сметка, че Любезен наистина е почти дете. Владеещ Осезанието и постоянно изложен на риск, принуден да шпионира в отчаян опит да спаси майка си и семейното богатство. Беше се провалил. Сега се носеше безцелно по течението, без майка и дом — дребен благородник в пропит от политически машинации двор. И единствената причина да е жив бе, че беше приятел с Пророк. И то такъв, когото бе предал не веднъж, а два пъти. И двата пъти му бе простено.

— Дадоха ми убежище — завърши той. — Кралицата, принцът и съветник Сенч много добре знаят, че съм от Старата кръв. Знаят как бях използван срещу тях. И какво ми струваше това. — Замълча и поклати глава. — Не ме бива в думите. Не мога да опиша всичко, което бих искал да видите. Само… само искам да кажа, че не съдиха за мен по миналите дела. Не съдят за Старата кръв според онова, което опитаха да направят Петнистите срещу принца. Кралицата не се отдръпна от Осезаващия си син. Не можем ли да им отговорим със същото? Да се отнасяме с Пророците според това, какви са сега, без да ровим прекалено в миналото?