Робин Хоб - Лорд Златен

Накрая с Уеб предложихме да я придружим. Намерих празни ясли и настанихме уморената крава колкото се може по-удобно на непознатото й място. Жената почти не разговаря с нас и изглежда, се интересуваше единствено от благополучието на кравата. Уеб обаче беше непринуден и приказлив не само с мен, но и с конете и конярчетата, които пратих за вода и сено. Представих се като Том Беджърлок от гвардията на кралицата.

— А — рече той и кимна, сякаш подозренията му се бяха потвърдили. — Значи ти си приятелят на Лоръл. Тя каза добри неща за теб и те препоръча на вниманието ми.

И след този изнервящ коментар отново се зае да разглежда конюшнята. Интересуваше се от всичко ставащо наоколо и задаваше въпроси не само за това как се устройват животните, но и каква порода е кобилата ми, отдавна ли съм гвардеец и дали също като него горя от нетърпение да облека сухи дрехи и да пийна нещо горещо.

Бях сдържан, без да съм груб, но все пак изпитах облекчение, когато ги изпратих до източното крило на замъка, където кралицата щеше да ги настани. Там можеха да пребивават отделно от останалите обитатели на крепостта. Имаше голяма зала, където можеха да се хранят с открити лица, след като слугите донесат храната и се махнат. Всички изглеждаха много загрижени да запазят анонимността си. Всички, с изключение на Уеб. Изпратих го заедно с жената до етажа, където бяха стаите им. Там ги пое една прислужница. Жената тръгна, без да поглежда към мен, но Уеб сърдечно ми стисна ръката и каза, че се надява да си поговорим. Не успя да се отдалечи и на три крачки от мен, а вече разпитваше прислужницата дали харесва работата си, отдавна ли живее в замъка и не е ли жалко, че пролетният ден завършва с такъв порой.

След като приключих със задълженията си, отидох направо в казармата, подгизнал и изморен. Там вреше, всички обсъждаха решението на кралицата. Помещението беше претъпкано не само с току-що върналите се гвардейци, но и с всички, които искаха да чуят новината от първа ръка. Бях закъснял за това — сред стражите слуховете се множат по-бързо и от зайци. Докато нагъвах яхния, чух как ни били обкръжили три пъти повече от нас Осезаващи с лъкове, мечове и поне един див глиган, който ровел с бивни, грухтял и ни гледал злобно. Това последното беше достойно за възхищение. Все пак онзи, който разправяше най-гръмогласно историята си, поне сподели колко храбро и хладнокръвно се е държал принцът.

Все още мокър и премръзнал, излязох от помещението на стражите и тръгнах по коридора, който минаваше покрай кухнята към килера. Издебнах удобен момент, промъкнах се в малката стаичка на Шишко и оттам се озовах в тайните коридори. Стигнах до работната си стая колкото се може по-бързо, преоблякох се и проснах подгизналите си дрехи да съхнат. Кратката бележка от Сенч гласеше: „В кабинета на кралицата“. Доколкото можеше да се съди по размазаното мастило, явно не я бе писал в добро разположение на духа.

Така че ми се наложи отново да забързам през заплетения лабиринт. Ругаех разположението му и се чудех дали създателите му са били толкова дребни, колкото загатваха таваните, макар много добре да знаех, че никой не е планирал коридорите като едно цяло. Лабиринтът по-скоро включваше празнините между стените и изоставените служебни стълби, както и нарочно добавени по време на ремонтите на старата крепост участъци. Бях останал без сили, когато стигнах тайния вход към личните покои на кралицата. Спрях да си поема дъх, преди да почукам, и чух яростен спор от другата страна на вратата.

— А аз съм кралицата! — разгорещено отвърна Кетрикен на някакъв коментар на Сенч. — Както и негова майка. Мислиш ли, че бих рискувала наследника — и сина си, — ако не смятах, че това е от първостепенна важност?

Не чух отговора на Сенч, но гласът на Кетрикен бе ясен и остър.

— Не, няма нищо общо с моето „проклето планинско възпитание“. А с желанието ми да принудя благородниците да се държат със Старата кръв така, сякаш имат нещо за губене. Сам видя как не приемаха сериозно усилията ми. И защо? Защото не им струваше нищо да оставят нещата, както са. Несправедливостта не ги притеснява. Никой от синовете или съпругите им не рискува. Никога не им се е налагало да лежат будни по цяла нощ от страх, че някой техен близък може да бъде разкрит като Осезаващ и да бъде убит за това. А на мен ми се налага. Чуй какво ще ти кажа, Сенч. Синът ми е изложен на не по-голяма опасност като заложник на Осезаващите, отколкото бе вчера тук, където Осезанието му би могло да обърне собствените му херцози срещу него.