Робин Хоб - Лорд Златен

Крепостта кипеше от вълнение и подготовки, далеч надхвърлящи обичайната суматоха преди Пролетния празник.

Наближаваше времето, когато принцът трябваше да отплава за Външните острови, и всичко трябваше да е готово. Капитанът и екипажът на „Девичи шанс“ бяха поласкани, че изборът е паднал върху техния кораб. Стражниците се състезаваха кой да попадне сред избраниците на принца. Доброволците бяха толкова много — в това число и аз, — че принцът се принуди да тегли жребий, за да определи щастливците. Не се изненадах, че съм сред тях — в края на краищата предишната вечер Сенч лично ми бе дал жребия, който щях да „изтегля“.

Любезен Бресинга щеше да дойде с нас. Сенч също бе част от групата, а също и Шишко, за голяма изненада на двора. Уеб, който беше на път да стане фаворит на кралицата, я замоли за позволение да придружи сина й и го получи. Обеща, че чайката му ще лети далеч пред кораба и ще предупреждава, ако времето почне да се разваля.

Любезен не бе единственият благородник, надяващ се да замине с принца. Доста лордове и дами държаха да вземат участие в пътешествието. Това ми припомни огромната експедиция, която бе тръгнала към Планините преди толкова много години, когато Кетрикен беше само бъдеща годеница на Искрен. И сега, също като тогава, всеки благородник вземаше със себе си антураж от слуги и животни. Наложи се да се наема втори кораб. Онези, които не можеха да си позволят времето или парите да заминат с принца, също се постараха да напомнят за себе си. Даровете се трупаха в замъка — предназначени не само за нарческата, но и за майчиния й дом и клана на баща й.

Уроците в кулата на Искрен продължиха, но всичките ми ученици бяха разсеяни. Шишко много добре усещаше тревожното очакване на принца и му отвръщаше с такова вълнение, че бе почти невъзможно да го накарам да се съсредоточи върху каквото и да било. Предан идваше и си тръгваше, вечно зает с нещо. Сякаш непрекъснато му се налагаше да изпробва дрехи или да изучава обноските и езика на Външните острови.

Съжалявах го, но съжалявах повече себе си, докато вечер се мъчех да науча от свитъците колкото се може повече. Дори Сенч беше разсеян. Имаше пръст в твърде много неща в Бъкип, за да напусне замъка с лекота. Въпреки жадния му интерес към овладяването на Умението той отделяше много внимание на избора на хората, които да движат делата му, докато го няма. Изпитвах облекчение, че Розмари няма да идва с нас, и в същото време никак не ми харесваше, че ще движи голяма част от шпионската мрежа на Сенч. Подозирах, че старецът тайно продължава да експериментира с гърмящите си прахове, но колкото по-малко знаех, толкова по-добре се чувствах.

Наближаващото заминаване заемаше и моите мисли, но животът никога не позволява на човек да се съсредоточи върху една-единствена задача. Предан и Любезен всяка вечер учеха от Уеб историята и обичаите на Старата кръв. Уроците се провеждаха до една камина в Голямата зала и Уеб ясно даде да се разбере, че всеки проявил интерес е добре дошъл. Самата кралица на няколко пъти посети беседите му. Отначало „уроците“ се посещаваха от малцина и на доста лица се четеше неодобрение. Но Уеб се оказа майсторски разказвач, а и много от историите му бяха нови за хората от Бъкип. Броят на слушателите му бързо растеше, особено сред децата. И не след дълго онези, които се правеха, че предат, правят стрели или кърпят дрехи, започнаха да надават ухо. Не знам колко от тях се убедиха, че няма защо да се страхуват от Старата кръв, но поне научиха доста за това как живеят и мислят тези хора.

Сред учениците на Уеб имаше и един, когото изобщо не предполагах, че ще видя в замъка. Пъргав, синът на Бърич, всяка вечер седеше мълчаливо в кръга около Уеб.

Вестта за радушното посрещане на Осезаващите в Бъкип се беше разпространила надалеч. Малцина се бяха отзовали на поканата на кралицата. Причините бяха очевидни. Как човек можеше да предложи сина или дъщеря си за паж и Осезаващ, без да разкрие, че магията се предава в рода му? В двора кралицата можеше и да защити такова дете, но как стояха нещата за роднините му? Лорд Брант, дребен благородник от Бък, беше довел десетгодишния си син и единствен наследник. Представи го на кралицата като Стара кръв, но твърдеше, че магията му е предадена от майка му, която бе починала преди шест години и имаше само неколцина оцелели роднини. Кралицата прие обяснението му. Подозирах също и една наскоро пристигнала в замъка шивачка, но тя не заяви открито, че владее Осезанието, така че предпочетох да не я питам.