Робин Хоб - Лорд Златен

Копривка рязко се изправи. Пресегна се и сграбчи съскащата твар с две ръце. Хвърли ми яростен поглед, докато я гледах втрещен.

Това е само сън. Това е само сън. Няма да ми измъкнеш никакви тайни по този начин. Това е само сън и аз го развалям и се събуждам. СЕГА!

Не знам какво направи. Не излезе от съня си, а улови в него дракона. Той се превърна в синьо стъкло в ръцете й и тя го хвърли. Той падна в краката ми и се пръсна на стотици остри парчета. Болката от порязванията ме събуди. Надигнах се задъхан, стиснал старото одеяло на Сенч. Скочих от леглото и прокарах ръце по гърдите си, очаквах да напипам забили се парчета стъкло и кървящи рани. Но там имаше само пот. Потръпнах, след това ме втресе. Прекарах остатъка от нощта пред камината, увит в одеялото и загледан в огъня. Колкото и да се опитвах, не можех да разбера какво се бе случило. Кое беше част от съня, а кое от общуването с Копривка? Не можех да сложа никакви граници и се страхувах. Страхувах се не само, че нещо от потока на Умението ни е открило и двамата, но и от таланта, който усетих у Копривка, когато спаси и двама ни.

Не разказах на никого за този сън. Знаех какъв ще е отговорът на Сенч. „Доведи момичето в Бъкип, където ще можем да я пазим. Научи я на Умението“. Нямаше да го направя. Това бе просто шантав край на сън, в който се бяха смесили всичките ми страхове. Вярвах го с все сили, сякаш вярата ми можеше да го превърне в истина.

С настъпването на утрото ми бе по-лесно да се отърся от тези страхове. Имах куп други грижи и трябваше да уредя много неща преди заминаването. Слязох в града при Гиндаст и предплатих обучението на Хеп. Момчето ми явно се представяше добре в чиракуването си. Самият Гиндаст ми каза, че Хеп го изненадвал почти всеки ден.

— Особено след като се посвети на ученето — добави тежко и чух укора на майстора към немарливостта ми като родител. Но все пак Хеп си бе наложил тази дисциплина, така че заслугите си бяха изцяло негови. Навестявах го редовно на всеки три-четири дни, дори и да се виждахме съвсем за малко. Не отваряхме дума за Сваня, а само за напредъка му в работата, приближаващия Пролетен празник и тъй нататък. Все още не му бях казал, че ще напусна Бъкип с принца. Със сигурност щеше да разкаже на другите чираци и новината щеше да стигне и до Джина, защото Хеп й гостуваше от време на време. Навикът ме караше да пазя плановете си в тайна, докато не наближи датата на заминаването. Казах си също, че е по-добре да не ме свързва с принца. Не исках да призная, че част от това бе собственият ми ужас от раздялата с осиновения ми син, особено когато очаквах да се изправя пред опасност.

Бях взел присърце предупреждението на Шута. В добавка към впечатляващия набор малки смъртоносни неща от оръжейната на Сенч се заех да променя облеклото си, за да има къде да ги държа! Беше дълга и обезсърчаваща работа, а и ми липсваха хитрите предложения на Шута и сръчните му ръце. Напоследък почти не го виждах. Случваше се да зърна лорд Златен в залите и дворовете на крепостта, но винаги в компанията на други млади елегантни лордове. Залите на Бъкип буквално гъмжаха от тях. Пътешествието на принца явно бе завладяло въображението на определен тип младежи, жадуващи да докажат себе си и същевременно да похарчат за забавления семейното състояние. Лорд Златен ги привличаше, както фенерът привлича нощни пеперуди. После чух слух, че лорд Златен не бил на себе си от ярост, че халкидските кораби пречели на търговията и бавели пристигането на джамайлийските наметала, които поръчал специално за пътуването до Външните острови. Говореше се, че по тях с черни, сини и сребърни нишки били извезани дракони.

Попитах Сенч за това. Беше се качил в кулата, за да ми помогне в научаването на основни неща от езика на Външните острови. Имаше много общи думи с основното наречие на Шестте херцогства, но бяха изкълчени и се произнасяха гърлено. Естествено, гърлото вече ме болеше от напъните.

— Знаеш ли, че лорд Златен все още смята да пътува с нас? — попитах.

— Е, не съм му давал причини да мисли иначе. Той е много находчив. Докато смята, че просто ще се качи на кораба на принца, няма да прави други приготовления. А колкото по-малко време му даваме за тях, толкова по-малки са шансовете му да заобиколи желанието ни.

— Нали каза, че можеш да му попречиш да вземе кораб от Бъкип.

— Казах. И мога. Но той явно разполага с внушителни средства, Фиц, а парите могат да направят много неща. Защо да му даваме допълнително време да планира? — Извърна поглед. — Когато дойде време да тръгнем, просто ще му се каже, че остава. Може би ще ни последва със следващия кораб. Но ще се погрижа пристанището да е празно.