Робин Хоб - Тронът

Бе време да започна да разчитам само на себе си.

От дългото носене във вързопа ризата ми цялата се беше измачкала. Поизпънах я, като сбърчих нос от миризмата на мухъл. Казах си, че чистият въздух ще я проветри. Направих каквото можах за косата и брадата си. С други думи, вчесах косата си и я завързах на опашка, после сресах брадата си с пръсти. Измих се и се запътих към светлините на града. Този път щях да съм по-подготвен. Името ми щеше да е Джори, реших аз. Бях ратник и имах известни писарски способности, ала пиратите ме бяха прогонили от дома ми. В момента пътувах за Трейдфорд, за да започна живота си наново. Можех убедително да играя тази роля.

С окончателното спускане на нощта в крайречния град запалиха още светлини и видях, че грешно съм преценил големината му. Изпитах известни опасения, но се убедих, че ще е много по-бързо да го пресека, отколкото да го заобикалям. След като Нощни очи го нямаше, нямах причина да удължавам пътя си. Взех решение и уверено закрачих напред.

Градът се оказа много по-оживен след залез-слънце от другите селища, през които бях минавал. Усещах празничното настроение на минувачите. Повечето отиваха към центъра и когато се приближих, видях, че там горят факли. Хората бяха облечени в пъстри дрехи, носеше се смях и музика. Вратите на хана бяха украсени с цветя. Стигнах до ярко осветен площад. Тук свиреше музиката и празнуващите танцуваха. Бяха изнесени бурета с пиене, маси с хляб и плодове. Потекоха ми слюнки от вида на храната. Хлябът ухаеше особено апетитно за човек, отдавна не вкусвал нито залък.

Застанах в края на навалицата, заслушах се и установих, че капаманът на града празнува сватбата си. Предположих, че „капаман“ е някаква фароуска благородническа титла и че хората се отнасят добре към него заради щедростта му. Една възрастна жена ме забеляза, приближи се до мен и пъхна в шепата ми три петачета.

— Върви при масите и се нахрани, младежо — мило ми каза тя. — Капаман Логис заповяда всички да празнуват с него. Върви, не се срамувай. — Жената успокоително ме потупа по рамото, като за тази цел трябваше да се изправи на пръсти. Изчервих се, че ме взима за просяк, но се отказах да я разубеждавам. Щом ме смяташе за такъв, значи на такъв приличах и беше по-добре да приема тази роля. Все пак, докато прибирах трите петака в кесията си, изпитвах странно угризение, като че ли я бях измамил. Направих както ми каза и се наредих на опашката при масите, за да си взема хляб, плодове и месо.