Робин Хоб - Тронът

— Ето вратата. — Отворих я. — И аз ти желая късмет.

Останах сам на улицата. Сякаш бях свалил тежък товар от плещите си. Отново свободен. Скоро нямаше да се нагърбя с нещо такова.

„Идвам — казах на Нощни очи. — Довечера ще отидем на лов.“

„Ще се оглеждам за теб.“

Нарамих вързопа си, здраво стиснах тоягата и закрачих по улицата. Не се сещах да ми трябва нещо от Сврачиврат. Пътят обаче ме отведе до пазарния площад, а навикът е втора природа. Наострих уши за мърморенето и оплакванията на онези, които бяха дошли да се пазарят. Купувачите питаха защо цените са толкова високи, продавачите отвръщаха, че търговията по реката замряла и малкото стоки, които стигали до Сврачиврат, били скъпи. По на север било още по-лошо, уверяваха ги те. Мнозина търсеха неща, които просто липсваха. Не бяха изчезнали само океанската риба и бъкската вълна. Предсказанието на Сенч се сбъдваше: нямаше коприни, бренди, фини бинградски накити. Нямаше абсолютно нищо от Крайбрежните херцогства, нито от земите отвъд тях. Опитът на Славен да прекъсне търговските отношения с Планинското кралство бяха лишили сврачивратските търговци и от планински кехлибар, кожи и други стоки. Виждаше се, че Сврачиврат е бил търговски град. Сега се задушаваше в излишъците от местна продукция и нямаше за какво да я разменя.

Поне един тътрещ се наблизо пияница знаеше кого да обвинява. Той лъкатушеше из пазара, блъскаше се в сергиите и залиташе през стоките, които по-бедните търговци бяха изложили върху рогозки. Рошавата му черна коса висеше до раменете му и се сливаше с брадата му. Мъжът пееше или по-точно ръмжеше, защото в песента му нямаше мелодия и римата се бе изгубила, ала смисълът си оставаше ясен. Когато Умен бил крал на Шестте херцогства, по реката течало злато, ала сега короната носел Славен и по крайбрежието течала кръв. Имаше и втори стих, в който се казваше, че било по-добре данъците да отиват за рат с алените кораби, отколкото за крал, който се криел. Песента беше прекъсната от появата на градската стража. Бяха двама. Очаквах да спрат пияницата и да го изтръскат за монети, за да си плати за нанесените щети. Трябваше да ме предупреди тишината, която се спусна над пазара. Търговията престана, хората се отдръпваха от пътя им или се притискаха към сергиите. Всички очи бяха отправени към тях.

Стражниците бързо се приближиха до пияницата и го хванаха. Той стъписано се облещи и аз се вледених от умолителния поглед, който отправи към тълпата. После един от стражниците замахна с юмрук и го заби в корема му. Мъжът изглеждаше як и имаше шкембе като повечето набити хора на средна възраст. Такъв удар щеше да повали някой по-слаб човек. Той се преви надве и внезапно повърна. Стражниците отвратено отстъпиха и единият силно блъсна пияния, който се строполи върху най-близката сергия и събори две кошници с яйца. Продавачът не каза нищо, само още повече се сви, сякаш изобщо не искаше да го забележат.

Стражниците отново се приближиха до нещастника. Първият го сграбчи за предницата на ризата и го изправи. Нанесе му къс прав удар в лицето и го прати в ръцете на другия, който го хвана и го задържа, така че юмрукът на другаря му повторно да се забие в корема му. Този път пияният се свлече на колене и стражникът зад гърба му небрежно го повали с ритник.

Не бях усетил, че съм тръгнал напред, докато някой не ме хвана за рамото. Обърнах се и видях съсухреното лице на мършава старица.

— Не ги вбесявай — прошепна тя. — Ако никой не ги ядоса, ще му се размине само с бой. Иначе ще го убият. Или още по-лошо, ще го отведат в Кралския кръг.

Срещнах уморения й поглед и тя сведе очи, сякаш се засрами. Ала не пусна рамото ми. Също като нея, аз се опитах да не гледам какво правят стражниците и да не чувам ударите, сумтенето и стоновете на клетника.

Денят бе горещ, но двамата носеха на себе си повече метал, отколкото бях свикнал да виждам по градски стражници. Може би тъкмо това спаси пияния. Никой не обича да се поти в броня. Вдигнах очи навреме, за да видя, че единият се навежда да отвърже кесията на мъжа и пребърква джобовете му. Вторият погледна към тълпата и заяви:

— Черния Ролф е наказан и глобен за предателските му подигравки към краля. Нека служи за пример на всички.

Стражниците го оставиха да лежи в праха на пазарния площад и продължиха обиколката си. Докато се отдалечаваха, единият се озърна през рамо, ала никой не помръдна, докато не завиха зад ъгъла. После пазарът постепенно се съживи. Старицата свали ръка от рамото ми и продължи да се пазари за няколко репи. Продавачът на яйца заобиколи сергията си, наведе се и вдигна няколкото здрави яйца и залетите с жълтък кошници. Никой не гледаше към проснатия на земята пияница.