Робин Хоб - Тронът

Очите ми почти неволно се насочиха към вратата.

— И двамата — доизясни се той. — Сред Старата кръв към двама се отнасят като към един. Винаги.

— И ние с Лапавица ви посрещаме с добре дошли — тихо прибави жената. — Аз съм Чимшир.

Признателно й кимнах и се пресегнах към моя вълк.

„Нощни очи? Ще влезеш ли?“

„Ще се приближа до вратата.“

След секунди покрай прага се промъкна сива сянка. Усетих го да обикаля пред колибата и да души наоколо. Отново мина пред отворената врата, надникна вътре и отново обиколи колибата. Недалеч от нея откри недояден труп на елен, покрит с листа и пръст. Типично мечо скривалище. Нямаше нужда да го предупреждавам да не го докосва. Накрая се върна до вратата и седна пред нея с наострени уши.

— Занеси му храна, щом не иска да влезе — предложи ми Ролф. И прибави: — Ние смятаме, че не бива да насилваме никого срещу естествените му инстинкти.

— Благодаря — малко сковано отвърнах аз, но не знаех какви обноски се приемат тук. Взех резен сьомга от масата. Подхвърлих го на Нощни очи и той ловко го хвана. За миг остана клекнал с парчето риба между зъбите. Не можеше едновременно да яде и да остане напълно нащрек. От муцуната му започнаха да се точат дълги нишки слюнка. „Яж — казах му аз. — Струва ми се, че не ни мислят злото.“

— Той не се нуждаеше от повече подканяне. Пусна сьомгата на земята, настъпи я с предната си лапа и я захапа. Излапа я почти без да я дъвче. Видът му отново разбуди собствения ми глад. Извърнах очи от него и открих, че Черния Ролф ми е отрязал дебела филия хляб и я е намазал с мед. В момента си наливаше голяма чаша медовина. Моята вече беше до чинията ми.

— Яж, не ме чакай — отново ме подкани той и когато погледнах към Чимшир, тя се усмихна.

— Заповядай — тихо рече жената. Приближи се до масата, взе си чиния, ала сложи в нея само малко късче сьомга и парченце хляб. Усетих, че го прави, за да ме успокои, а не от глад. — Нахрани се. Нали знаеш, ние усещаме глада ти. — Не седна при нас, а отнесе храната си на стола до огнището.

С радост се подчиних. Започнах да ям почти също толкова възпитано, колкото Нощни очи. Той вече дъвчеше третия резен риба, а аз бях погълнал три филии хляб и довършвах второто парче сьомга, когато си спомних за домакина си. Ролф отново напълни чашата ми и каза:

— Веднъж се опитах да гледам коза. За мляко и сирене. Обаче тя не успя да свикне с Хилда. Бедното същество вечно беше толкова нервно, че млякото му секваше. Затова пием медовина. Хилда ни намира мед.

— Прекрасна е. — Въздъхнах. Оставих чашата си, след като пресуших една четвърт от нея. Не бях изпразнил чинията си, но вече не бях толкова гладен. Черния Ролф взе резен риба от масата и небрежно го хвърли на Хилда. Мечката го хвана със зъби и лапи, обърна ни гръб и продължи да яде. Следващото парче полетя към Нощни очи, който бе изгубил всякаква предпазливост. Той подскочи и го захапа, после легна със сьомгата между предните си лапи. Чимшир ровичкаше храната си, откъсваше трошички сушена риба и навеждаше глава, докато ги ядеше. Всеки път щом я погледнех, виждах, че ме наблюдава с острите си черни очи. Отново насочих вниманието си към Хилда.

— Как се свърза с мечка — попитах и прибавих: — Ако въпросът не е нелюбезен. Никога не съм разговарял с човек, който е свързан с животно, поне с никой, който открито го признава.

Ролф се отпусна на стола си и постави длани върху корема си.

— Аз не го „признавам открито“ пред всеки срещнат. Предположих, че знаеш за мен, както ние с Хилда винаги усещаме присъствието на други от Старата кръв. Но на въпроса ти… Майка ми беше от Старата кръв и две от децата й наследиха тази способност. Тя я усети в нас, разбира се, и ни отгледа по по-особен начин. И когато станах мъж, се отправих на път.

Погледнах го в очите. Той поклати глава и на устните му се изписа съчувствена усмивка.

— Тръгнах сам по света да диря своя другар. Някои търсят в градовете, други в гората, малцина, чувал съм да разправят, дори отиват при морето. Но мен ме влечеше гората. Затова отидох там сам и широко разтворих сетивата си, като постех, пиех само студена вода и билки, които ускоряват Старата кръв. Открих това място, седнах сред корените на едно старо дърво и зачаках. Скоро се появи Хилда, която беше търсила също като мен. Изпитахме се един друг и открихме доверието. И ето ни сега, след седем години. — Той нежно погледна Хилда, сякаш говореше за жена си и децата си.

— Съзнателно търсене на връзка — замислено промълвих аз.