Робин Хоб - Тронът

„Преди няколко нощи ме гониха кучета?“ — отвърна Нощни очи.

— Кучетата просто си бранят територията — отбеляза Ролф. — Имах предвид диво животно.

— Струва ми се, че откакто сме обвързани, не съм виждал нито едно — неохотно признах аз.

— Те ще ви избягват по същия начин, по който ще ви следват претопените — спокойно рече Черния Ролф.

Побиха ме тръпки.

— Претопените ли? Но претопените като че ли не притежават никакво Осезание. Изобщо не ги усещам, само ги виждам или подушвам…

— За сетивата на Старата кръв всички същества излъчват родствена топлина. Всички, освен претопените. Така ли е.

Неспокойно кимнах.

— Те са я изгубили. Не знам как им е открадната, но с претопените е така. И това оставя в тях празнота. Това е добре известно на всички от Старата кръв. Освен това знаем, че претопените ни проследяват и нападат повече, отколкото обикновените хора. Особено ако безразсъдно използваме тези си способности. Никой не знае със сигурност защо е така. Може би знаят само претопените, ако изобщо вече „знаят“ нещо. Но това ни дава още едно основание да сме предпазливи.

— Искаш да кажеш, че двамата с Нощни очи не бива да използваме Осезанието, така ли?

— Искам да кажа, че може би за известно време трябва да останете тук и да овладеете способностите на Старата кръв. Иначе има голяма вероятност пак да си навлечете неприятности като вчера. — Той си позволи леко да се усмихне.

— Не съм споменавал нищо за вчерашния случай — промълвих аз.

— Не е и нужно — отвърна Ролф. — Сигурен съм, че са чули всички от Старата кръв на много левги наоколо. Докато двамата не се научите да контролирате разговорите си, няма да имате никакви истински тайни. — Той замълча, после прибави: — Никога ли не ти се е струвало странно, че претопените си губят времето да нападат вълк, когато очевидно няма какво да спечелят от това? Те се насочват към него само защото е обвързан с теб.

Извинително погледнах Нощни очи.

— Благодаря ти за предложението. Но трябва да свършим нещо, което не търпи отлагане. Мисля, че навътре в сушата няма да срещнем много претопени.

— Така е. Кралят се справя с онези, които стигат чак дотук. И все пак ще привличаш всички останали. И даже да не срещнеш повече претопени, има голяма вероятност да се сблъскаш с кралските стражници. Те проявяват особен интерес към осезателите. Напоследък мнозина от Старата кръв бяха продадени на краля от съседите си, дори от собствените си роднини. Неговото злато е добро и той не иска много доказателства, че наистина са от Старата кръв. От много години не са ни преследвали толкова настойчиво.

Неловко извърнах очи. Отлично съзнавах защо Славен мрази осезателите. Неговата котерия го подкрепяше в омразата му. Призля ми при мисълта за невинните хора, продадени на Славен, за да може да им отмъсти заради мен. Опитах се да скрия гнева си.

Хилда се приближи до масата, замислено я огледа, после хвана с предни лапи гърнето с меда. Внимателно се заклатушка към ъгъла, седна и започна да ближе парчетата пчелни пити. Чимшир продължаваше да ме наблюдава. Не можех да прочета нищо в очите й.

Черния Ролф се почеса по брадата и потръпна, когато пръстите му напипаха ударено място. Той печално ми се усмихна.

— Съчувствам на желанието ти да убиеш крал Славен. Но мисля, че няма да е толкова лесно, колкото предполагаш.

Само го погледнах, но Нощни очи тихо изръмжа. Хилда вдигна глава, отпусна се на четири крака и гърнето с меда се затъркаля по пода. Черния Ролф я стрелна с очи и огромният звяр отново седна, но без да престава да се взира в нас. Струва ми се, че няма нищо по-изнервящо от разлютения поглед на кафява мечка. Не помръдвах. Чимшир се поизправи на стола си, но запази спокойствие. На гредите над нас Лапавица изпляска с криле.

— Щом с воя си доверяваш всичките си планове и скърби на нощната луна, няма защо да се чудиш, че другите знаят за тях. Мисля, че няма да срещнеш мнозина от Старата кръв, които да съчувстват на крал Славен… Може би дори нито един. Някои даже с радост ще ти помогнат, ако ги помолиш. И все пак за такъв план най-разумно е мълчанието.

— Ако се съди по песента, която пееше в града, предполагам, че споделяш чувствата ми — тихо казах аз. — И ти благодаря за предупреждението. Но ние с Нощни очи и преди е трябвало да внимаваме какво споделяме помежду си. След като вече знаем, че има опасност да ни подслушат, мисля, че можем да се справим с нея. Искам да те попитам нещо. Какво ги е грижа градските стражници на Сврачиврат, че някой е обърнал няколко чашки и пее подигравателни песни за… краля? — Трябваше да се насиля, за да изрека думата.