Робин Хоб - Тронът

„Струва ми се, че ти ме търсеше и аз те зовях. Макар че навремето не го знаехме“ — каза Нощни очи и думите му хвърлиха нова светлина върху спасяването му от търговеца на животни.

„Съмнявам се — отвърнах аз. Преди на два пъти съм се обвързвал, с две кучета, и познавах болката от изгубен другар. Бях решил никога повече да не се обвързвам.“

Ролф ме гледаше смаяно. Почти ужасено.

— На два пъти си се обвързвал преди вълка? — Той поклати глава. — Прекалено си млад дори за първо обвързване.

Свих рамене.

— Бях дете, когато се обвързахме с Носльо. Отне ми го човек, който знаеше нещо за обвързването и смяташе, че не е добре и за двама ни. По-късно пак го срещнах, но вече беше в края на дните си. А другото кутре, с което се обвързах…

Ролф ме гледаше отвратено. Чимшир безмълвно поклати глава.

— Обвързал си се като дете, така ли? Прости ми, но това е извратено. Все едно момиченце да се омъжи за възрастен мъж. Детето не е готово да сподели живота на звяра — всички родители от Старата кръв, които познавам, извънредно грижливо предпазват децата си от такива контакти. — На лицето му се изписа съчувствие. — И все пак трябва много да си страдал, когато са ти отнели другаря. Но онзи, който го е сторил, е постъпил правилно, каквито и да са били основанията му. — Ролф внимателно ме погледна. — Изненадан съм, че си оцелял, след като не си знаел нищо за Старата кръв.

— Там, откъдето идвам, рядко се говори за това. Наричат я „Осезанието“ и я смятат за нещо срамно.

— Дори и родителите ти ли? Отлично знам как се отнасят към Старата кръв и какви лъжи разправят за нея, но човек обикновено не ги чува от собствените си родители. Майките и бащите ни ценят наследствените ни способности и когато настъпи моментът, ни помагат да си намерим подходящи съпрузи, за да не разреждаме кръвта си.

Преместих очи към откровения поглед на Чимшир.

— Не познавам родителите си. — Не ми бе лесно да го кажа. — Майка ми ме дала на бащиното ми семейство, когато съм бил шестгодишен. А баща ми не пожелал да е… близо до мен. Все пак предполагам, че Старата кръв идва от майчиния ми род. Не си спомням нищо за нея и семейството й.

— Бил си шестгодишен, така ли? И не си спомняш нищо? Сигурно те е научила на нещо, преди да те прати при баща ти, дала ти е някакви знания, за да се пазиш…

Въздъхнах.

— Изобщо не си я спомням. — Отдавна ми беше омръзнало хората да ме убеждават, че трябвало да си спомням нещо за нея, че било нормално да си спомняш неща от тригодишна възраст насетне.

Черния Ролф издаде гърлен звук, нещо средно между ръмжене и въздишка.

— Е, все някой те е научил на нещо.

— Не — уморен от спора, безизразно отвърнах аз. Искаше ми се да го приключим и затова приложих най-старата позната ми тактика за отклоняване на хора, които ми задават прекалено много лични въпроси. — Разкажи ми нещо за себе си. На какво те научи майка ти? Как?

Той се усмихна. Около черните му очи се образуваха бръчици и ги направиха още по-Малки.

— Трябваха й двайсет години, за да ме научи. Имаш ли толкова много време, за да ме изслушаш? — После отвърна на погледа ми. — Не, знам, че просто искаше да смениш темата. Но ще ти кажа каквото виждам, че ти е нужно. Остани при нас. Ще ви научим на всичко, каквото ви трябва. Но това не става за час или за ден. Ще отнеме месеци. Може би години.

Внезапно от ъгъла се разнесе тихият глас на Чимшир.

— Можем и да му потърсим жена. Щерката на Оли например. Тя е по-голяма, но може да му помогне.

Ролф се ухили.

— Какво нещо са жените! Познава те от пет минути и вече те сватосва.

Чимшир се обърна към мен. Усмивката й бе едва забележима, ала топла.

— Вита е обвързана с гарван. Добре ще ловувате всички заедно. Остани при нас. Ще се запознаеш с нея и ще я харесаш. Стара кръв трябва да се свързва със Стара кръв.

„Любезно откажи — незабавно се обади Нощни очи. — Не стига ли, че живееш сред хора? Остава да започнеш да спиш близо до мечки и така ще засмърдиш, че никога повече няма да можем да ловуваме заедно. А и не искам да деля плячката си с някакъв гарван. — Той замълча за миг. — Освен ако не познават жена, обвързана с вълчица.“

В ъгълчето на устата на Черния Ролф потрепна усмивка. Предположих, че разбира почти всичко, което си говорим, и го казах на Нощни очи.

— Това е едно от нещата, на които мога да те науча, ако решиш да останеш — предложи ми Ролф. — Когато двамата разговаряте, другите от Старата кръв ви чуват така, все едно се надвиквате с тенекеджийска количка. Няма нужда да сте толкова… широко отворени. Ти се обръщаш само към един вълк, не към цялото вълче племе. Не. Не е само това. Съмнявам се, че има месоядно животно, което да не знае за вас двамата. Кажи ми, кога за последен път сте срещали голям хищник?