Робин Хоб - Тронът

— Какво — неохотно попитах аз.

Старческите й очи срещнаха моите.

— Теб. Той отказа да ти позволи да бъдеш вложен в дракона. Може да го направи, знаеш го, независимо дали го желаеш. Може просто да се пресегне и да те вложи в него. Но отказва. Твърди, че прекалено много обичал твоя живот, за да ти го отнеме. Че вече си се отказал от прекалено много неща заради крал, който ти е отвърнал само с мъки и трудности.

Разбираше ли тя, че с тези думи ми връща моя Искрен? Предполагам. По време на връзката ни в Умението бях видял голяма част от нейното минало. Преживяването трябваше да е било взаимно. Тя знаеше колко много го обичам и колко много ме е заболяло, когато го бях открил тук. Скочих, за да отида при него.

— Фиц! — спря ме Кетъл. Обърнах се към нея. — Искам да знаеш две неща, колкото и мъчителни да ти се сторят.

Приготвих се.

— Майка ти те е обичала — промълви тя. — Казваш, че не си я спомняш. Всъщност не можеш да й простиш. Но тя е в теб, в спомените ти. Тя е висока и красива планѝнка. И те е обичала. Не се е разделила с теб по свое желание.

Думите й ме разгневиха и замаяха. Отблъснах знанието, което ми предлагаше. Бях сигурен, че не помня жената, която ме е родила. Често бях търсил в себе си и не бях откривал нито следа от нея.

— А второто? — Попитах студено.

— Второто може би е още по-тежко. И също е нещо, което знаеш. Тъжно е, че единствените дарове, които мога да ти дам, на теб, Катализатора, който преди смъртта ми ми дари живот, са неща, които притежаваш. Но въпреки това ще го кажа. Ти отново ще обичаш. Знаеш, че си изгубил своята първа любов, своята Моли, момичето от плажа с вятъра в нейната кестенява коса и червен плащ. Твърде дълго си бил далеч от нея, твърде много неща са сполетели и двама ви. И онова, което сте обичали, което и двамата всъщност сте обичали, не е бил другият. Било е онова време от вашия живот. Пролетта на годините ви, животът в силните ви съвършени тела. Откровено се вгледай в миналото. Ще откриеш, че отлично си спомняш също толкова кавги и сълзи, колкото обич и милувки. Фиц. Бъди разумен. Остави я и запази тези спомени непокътнати. Запази каквото можеш от нея и я остави да запази каквото може от дивото момче, което е обичала. Защото и то, и онази весела девойка вече са само спомени. — Тя поклати глава. — Само спомени.

— Не е вярно — извиках яростно. — Не е вярно!

Викът ми накара Кетрикен да скочи. Тя ме погледна, едновременно уплашена и загрижена. Не можех да я погледна в очите. Висока и красива. Майка ми беше била висока и красива. Не. Не си спомнях нищо за нея. Подминах я, без да обръщам внимание на мъчителната болка в коляното. Заобиколих дракона, като на всяка крачка го проклинах и го предизвиквах да усети какво чувствам. Стигнах при Искрен, приклекнах и гневно прошепнах:

— Кетъл казва, че когато драконът бъде завършен, ти ще умреш. Че ще вложиш всичко от себе си в него. Или поне това успях да разбера със своя слаб ум. Кажи ми, че греша.

— Грешиш — меко отвърна кралят. — Би ли донесъл метлата?

Донесох му метлата и застанах до него. Почти ми се искаше да я строша в главата му, вместо да я използвам. Знаех, че усеща кипящата ми ярост, но въпреки това той ми даде знак да почистя мястото около предния крак на дракона. Направих го с едно-единствено свирепо движение.

— Чудесен гняв — тихо рече той. — Силен и могъщ. Струва ми се, че ще го взема за него.

Целувката на неговото Умение бе нежна като допир на крило на пеперуда. Гневът ми се изпари, изтръгнат от душата ми и вложен в…

— Не, не тръгвай след него. — Леко мислено побутване от Искрен. Върнах се в собственото си тяло. След миг се озовах седнал на камъка, докато цялата вселена шеметно се въртеше около главата ми. Бавно се наведох напред, свих колене към гърдите си и опрях брадичката си на тях. Чувствах се ужасно. Гнева ми го нямаше и ме бе обзела пълна вцепененост.

— Така — продължи Искрен. — Направих каквото поиска.

Струва ми се, че вече по-добре разбираш какво влагам в дракона. Искаш ли да го нахраниш с още малко от себе си?

Безмълвно поклатих глава. Страхувах се да си отворя устата.

— Няма да умра, когато драконът бъде завършен, Фиц. Ще бъда погълнат, вярно е. Буквално. Но ще продължа да съществувам. Като дракона.

— Ами Кетъл?

— Ветрушка ще е част от мен. И сестра й Чайка. Но аз ще съм драконът. — Той се върна към работата си.

— Как можеш да го направиш? — попитах го. — Как можеш да причиниш това на Кетрикен? Тя се отказа от всичко, за да дойде при теб. А ти просто ще я изоставиш, сама и бездетна, така ли?