Робин Хоб - Тронът

До средата на онова последно лято положението в Шестте херцогства беше станало отчаяно. След като дълго бяха избягвали замъка Бъкип, пиратите неочаквано го обсадиха. Към средата на зимата бяха превзели Острова на Еленовия рог и неговите стражеви кули. Фордж, първото село, станало жертва на бича, по-късно наречен „претопяване“, отдавна се бе превърнал в място, където алените кораби спираха да попълват запасите си от вода. От известно време се разпространяваха слухове, че островитянски платноходи хвърляли котва край остров Скрим, където дори били видели тайнствения „бял кораб“. През по-голямата част от пролетта нито един кораб нито беше влизал, нито бе излизал от бъкското пристанище. Прекъсването на търговските връзки се почувства не само в Бък, но и във всички търговски селища по река Бък и Вин, както и по Мечата река. Алените кораби внезапно станаха реалност за търговците и благородниците от Тилт и Фароу.

Ала в разгара на лятото пиратите се появиха при Бъкип. Влязоха в пристанището посред нощ след няколкоседмично измамно затишие. Макар отчаяно да се отбраняваха, приклещените защитници бяха гладни и изтощени. Почти всички дървени постройки в града бяха опожарени из основи. Смята се, че само една четвърт от местните жители са успели да се изкатерят по стръмните склонове, за да се скрият в замъка. Макар че лорд Ясен се беше опитал да подсили укрепленията и да снабди крепостта с провизии, седмиците на обсада казаха своето. Дълбоките кладенци на замъка им осигуряваха достатъчно прясна вода, ала всичко друго бе на изчерпване.

Катапултите и другите бойни машини десетилетия наред бяха чакали в готовност да отбраняват устието на река Бък, но лорд Ясен ги беше преместил за защитата на самия замък. Ето защо алените кораби необезпокоявано навлязоха срещу течението на реката и пренесоха войната дълбоко в Шестте херцогства като течаща към сърцето отрова.

И когато пиратите заплашиха самия Трейдфорд, фароуските и тилтските благородници установиха, че по-голямата част от войските на Шестте херцогства е пратена далеч навътре в страната, при Синьото езеро и отвъд него, на самата граница с Планинското кралство. Лордовете от тези херцогства ненадейно откриха, че собствените им стражници са единственото, което ги отделя от смъртта и опустошенията.