Робин Хоб - Тронът

— Ако смятах, че съзнателно си го искал, щях много да ти се ядосам. Сега обаче ясно ти го заявявам. По-добре е да не знаеш нищо за тях. Абсолютно нищо. Ако ме беше послушал, когато те посъветвах за пръв път, тази нощ те нямаше да са изложени на такава опасност.

— И двамата ли гледахте? — тихо попитах аз. За миг се трогнах. Те се вълнуваха за моята дъщеря.

— Тя е и моя наследница — безмилостно отбеляза Искрен. Смяташ ли, че щях да стоя със скръстени ръце, ако й бяха направили нещо? — Той поклати глава. — Остави ги на мира, Фиц, Заради всички ни. Разбираш ли?

Кимнах. Думите му не можеха да ме наранят. Вече бях решил, че не бива да зная къде ще отидат Моли, Бърич и Копривка. Но не защото тя бе наследница на краля. Кетъл и Искрен се изправиха и излязоха от шатрата. Пъхнах се под одеялото. Шутът, който се беше надигнал на лакът, също си легна.

— Утре ще ти разкажа — обещах му аз. Той мълчаливо кимна. Големите му очи изпъкваха на фона на бледото му лице. Сетне се отпусна на постелята си. Мисля, че заспа. Вперих поглед в мрака. Нощни очи дойде и легна до мен.

„Той ще пази малкото ти като свое — рече вълкът. — Ние сме от една глутница.“

Искаше да ме утеши. Нямах нужда от утеха. Вместо това протегнах ръка и я отпуснах върху козината му. „Видя ли как Моли се изправи срещу тях и ги победи?“ — гордо попитах аз.

„Възхитителна женска“ — съгласи се Нощни очи.

Когато Славея ни събуди, за да застъпим на пост, като че ли изобщо не бях спал. Излязох от шатрата, като се протягах и прозявах. Подозирах, че всъщност няма нужда от часови. Ала нощта беше приятно мека и певицата бе оставила на огъня да къкри месен бульон. Бях изпил половин чаша, когато шутът най-сетне се появи.

— Снощи Славея ми показа арфата си — рекох аз вместо поздрав.

Той доволно се усмихна.

— Недодялана работа. „О, това е бил един от първите му опити“ ще казват някой ден — с пресилена скромност прибави шутът.

— Кетъл каза, че не си бил предпазлив.

— Не съм, Фиц. Какво правим тук?

— Аз ли? Каквото ми заповядват. Когато смяната ми свърши, ще отида на хълмовете да накъсам клонки за метла. За да мета парчетата, които дяла от камъка Искрен.

— Аха. Сериозна работа за един Катализатор. А какво може да прави един пророк, как смяташ?

— Можеш да предскажеш кога ще завършат дракона. Боя се, че дотогава няма да успеем да измислим нищо друго.

Шутът поклати глава.

— Какво? — попитах го.

— Съмнявам се, че сме били призовани тук, за да правим метли и арфи. Този период ми прилича на затишие пред буря, приятелю.

— Виж, това вече е ободряваща мисъл — отвърнах намусено. Но се зачудих дали няма да се окаже прав.

— Ще ми разкажеш ли какво се случи нощес?

Когато свърших, шутът широко се усмихваше.

— Находчиво момиче — гордо отбеляза той. — Смяташ ли, че дъщеря ти ще е осезателка? Или ще е умела?

Никога не се бях замислял за това.

— Надявам се да не е — отвърнах. И се изненадах от собствените си думи.

Когато Искрен и Кетъл станаха, едва се бе зазорило. Те изпиха по чаша бульон на крак, взеха си по парче сушено месо и се запътиха към дракона. Кетрикен също излезе от шатрата на краля. Очите й бяха кухи. Тя изпи само половин чаша бульон и я остави настрани. Върна се в шатрата и отново се появи с импровизиран чувал, направен от одеяло.

— За дърва — безизразно отговори кралицата на въпросително повдигнатите ми вежди.

— Тогава с Нощни очи ще дойдем с теб. Трябва да събера клонки за метла. А той трябва да свърши нещо друго, освен да спи и да дебелее.

„А ти се страхуваш да отидеш в гората без мен.“

„Ако гората е пълна с глигани като последния, си съвсем прав.“

„Може би Кетрикен ще вземе лъка си?“

Но докато се обръщах, за да й предам това предложение, тя се вмъкваше в шатрата за оръжието си.

— В случай, че срещнем друг глиган — каза ми кралицата, когато излезе.

Ала експедицията ни мина без произшествия. Местността извън каменоломната бе хълмиста и приятна. Спряхме на потока да се напием и да се измием. Зърнах проблясъци на риби във водата и вълкът незабавно поиска да наловим. Отговорих му, че ще го направим, след като свърша с метлата, и той неохотно ме последва. Набрах клонки и намерих дълга права пръчка за дръжка. После напълнихме чувала на Кетрикен с дърва, които настоях да нося аз, така че нейните ръце да са свободни за лъка. На връщане отново спряхме на потока. Потърсих място, където растителността да надвисва над водата, и скоро открихме такова. Докато опипвахме подмолите, изгубихме малко повече време, отколкото бях възнамерявал. Кетрикен досега не бе ловила риба така и отначало прояви известно нетърпение, но после схвана как се прави. Никога не бях виждал такъв вид пъстърва — с розови петна по коремчето. Уловихме десет и аз ги изчистих на място. Нощни очи лапаше вътрешностите им още в мига, щом ги изкормех. Кетрикен ги наниза на върбова пръчка и се върнахме в лагера.