Робин Хоб - Тронът

Здесь есть возможность читать онлайн «Робин Хоб - Тронът» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Тронът: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Тронът»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Величавата сага на Робин Хоб Придворният убиец (в три части) пренася любопитния читател във вълшебния свят на едно изложено на опасност кралско семейство и на един младеж, роден да промени своята съдба.
Честта и коварството, славата и болката, любовта и тъмните страсти, с които се срещаме още от началото, достигат нови висоти в майсторския край на тази незабравима трилогия.

Тронът — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Тронът», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Искрен въздъхна. Пръстът на дракона не беше завършен, ала вече виждах бледите очертания на люспите и началото на зловещо закривения нокът. Усещах формата му — набразден като нокът на ястреб. Жадувах да се наведа и да прокарам тези бразди в камъка.

— Престани да мислиш за това — твърдо ми заповяда Искрен. — Фиц. Фиц, погледни ме. Чуй ме. Спомняш ли си първия път, когато използвах силата ти?

Спомнях си. Бях припаднал.

— Вече си зная силата — отвърнах аз.

Той не ми обърна внимание.

— Когато ми каза, че си кралски човек, ти нямаше представа какво ми предлагаш. Повярвах на думата ти, че знаеш какво правиш. Но ти не знаеше. Сега ясно ти заявявам, че не знаеш за какво ме молиш. Аз зная какво ти отказвам. И толкова.

— Но, Искрен…

— По този въпрос крал Искрен не желае да слуша повече възражения, Фицрицарин. — Той ми даде да разбера къде ми е мястото, както не бе правил почти никога.

Поех си дъх и отказах да позволя раздразнението ми да се превърне в гняв. Искрен отново внимателно постави ръка върху пръста на дракона. За миг се заслушах в звука, който издаваше длетото на Кетъл. Старицата освобождаваше опашката на съществото от камъка. Докато работеше, пееше някаква стара любовна балада.

— Ваше величество. Ако ми кажете какво не зная, сигурно сам ще мога да реша…

— Решението не е твое, момко. Ако наистина искаш да помогнеш, иди да накъсаш клонки и направи метла. Измети парчетата и праха. Много е неудобно да стоиш на колене върху тях.

— Предпочитам да ви помогна истински — измърморих, докато се отдалечавах.

— Фицрицарин! — Гласът му прозвуча остро, глас, какъвто като малък не бях чувал никога. Стреснато се обърнах.

— Прекрачваш границата — твърдо заяви Искрен. — Моята кралица поддържа огньовете и ми точи длетата. Над такава работа ли се поставяш?

В такъв момент е най-подходящ краткият отговор.

— Не, ваше величество.

— Тогава ми направи метла. Утре. Колкото и да не ми се ще да го кажа, сега всички ще си починем, поне за известно време. — Той бавно се изправи, олюля се и нежно постави сребърната си ръка върху огромното рамо на дракона. — Призори — обеща Искрен.

Бях очаквал да повика Кетъл, но тя вече бе станала и са протягаше. Бяха свързани с Умението. Думите вече бяха излишни. Ала не и за неговата кралица. Искрен заобиколи статуята и отиде при Кетрикен, която седеше до един от огньовете и точеше едно длето. Силният шум заглуши меките ни стъпки. За миг кралят спря и погледна жена си, после тихо каза:

— Милейди, време е да поспим.

Кетрикен се обърна и с покритата си със сивкава прах длан отметна непокорните кичури от челото си.

— Както желаете, милорд. — Успя да скрие почти цялата болка в гласа си.

— Аз не съм чак толкова уморена, ваше величество. Мога да продължа да работя, ако искате. — Бодрият глас на Кетъл беше почти дразнещ. Забелязах, че Кетрикен изобщо не се обръща да я погледне. Искрен само рече:

— Понякога е по-добре да си починеш, преди да се умориш. Ако спим, докато е тъмно, по светло ще работим по-добре.

Кралицата потръпна, сякаш я беше укорил.

— Мога още повече да разпаля огньовете, милорд, ако желаете — рече тя.

— Не. Искам да си почина. Заедно с вас. Ако сте съгласна, милейди.

Това бе само сянка на неговата обич, ала Кетрикен се вкопчи в нея.

— С удоволствие, милорд. — Заболя ме, че се задоволява с толкова малко.

„Тя не е доволна, Фиц, нито пък аз съм безчувствен за болката й. Давам й каквото мога. Каквото е безопасно да й дам.“

Моят крал все още с лекота четеше мислите ми. Смирен, аз им пожелах лека нощ и се запътих към шатрата. Когато се приближихме, Нощни очи се надигна, протегна се и се прозя.

„Ходи ли на лов?“

„При цялото това месо защо да ходя на лов?“ Чак сега забелязах купчината кокали около него. Той отново легна сред тях, уви опашка около носа си, по-богат от всеки друг вълк. За миг му завидях.

Славея садеше на пост край огъня пред шатрата, отпуснала арфата в скута си. Понечих с кимване да я подмина, после спрях и погледнах инструмента. Тя с радостна усмивка го вдигна пред очите ми.

Шутът бе надминал себе си. Нямаше позлата, орнаменти и инкрустации от слонова кост, каквито според някои отличават качествените арфи. Имаше само копринена лъскавина на заоблена повърхност и онази фина резба, която подчертава структурата на самото дърво. Искаше ми се да докосна арфата, да я подържа. Дървото привличаше ръката към себе си.

Въпреки дългия си сън се унесох веднага щом си легнах. Мисля, че не бях спал дълго, когато усетих шум навън. Пресегнах се с Осезанието си. Мъже. Четирима. Не, петима. Тихо се изкачваха по склона към колибата. Не можах да разбера нищо друго за тях, освен че идват крадешком като ловци. Някъде в една сумрачна стая Бърич безшумно се надигна, изправи се и бос отиде при леглото на Моли. Приклекна до него и леко я докосна по ръката.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Тронът»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Тронът» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Тронът»

Обсуждение, отзывы о книге «Тронът» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x