Робин Хоб - Тронът

Куклата скръсти ръце и замислено поклати глава.

— Струва ми се, че Сенч винаги е постъпвал така, както е смятал, че е най-добре за теб. Независимо дали ти си бил съгласен. Навярно същото е и отношението му към твоята дъщеря. В края на краищата тя е негова правнучка и последен представител на неговия род. Освен Славен и теб, разбира се. — Марионетката направи няколко танцуващи стъпки. — Как иначе очакваш толкова стар човек да се погрижи за толкова малко дете? Той няма да живее вечно. Може би си мисли, че тя ще е в по-голяма безопасност на трона.

Извърнах се от шута и се престорих, че събирам дрехи за пране. Щеше да ми трябва много време, за да обмисля думите му.

Одобрих избраните от Кетрикен шатри и дрехи за нейната експедиция и имах честността да съм й благодарен, задето се е погрижила да осигури облекло и подслон и за мен. Нямаше да мога да я обвинявам дори напълно да ме беше изключила от свитата си. Ала един ден Джофрон дойде при мен с чувал дрехи и завивки и ми взе мярка за торбестите ботуши, които носеха планинците. Тя се оказа весела компания, защото двамата с шута през цялото време си разменяха игриви закачки. Той по-добре от мен владееше чуйрдейски и половината му остроумия ми убягваха. Чудех се точно какво става между двамата. Отначало бях взел Джофрон за нещо като негова ученичка. Сега се питах дали не е имитирала този интерес просто за да си намери повод да е близо до него. Преди да си тръгне тя премери и краката на шута и го разпита какви цветове и украси иска за ботушите си.

— Нови ботуши ли — го попитах, когато останахме сами. — Та ти почти не излизаш навън, защо са ти?

— Знаеш, че трябва да дойда с теб — спокойно отвърна той и се усмихна странно. — Иначе защо мислиш сме се озовали заедно на това далечно място? Събитията от тази епоха ще бъдат насочени в правилния си ход именно чрез взаимодействието на Катализатора и Белия пророк. Ако успеем, алените кораби ще бъдат отблъснати от брега на Шестте херцогства и на трона отново ще седне Пророк.

— Това отговаря на повечето пророчества — съгласи се от ъгъла си до огнището Кетъл. Старицата плетеше последния ред на дебела ръкавица. — Ако чумата на безмозъчния глад е претопяването и с действията си ти го прекратиш, ще се изпълни друго пророчество.

Склонността на Кетъл да предлага предсказания за всякакви случаи започваше да ме дразни. Поех си дъх и попитах шута:

— А какво е мнението на кралица Кетрикен за присъединяването ти към нейната група?

— Не съм обсъждал въпроса с нея — весело отвърна той. — Аз не се присъединявам към нея, Фиц. Просто следвам теб. — На лицето му се изписа смущение. — От малък зная, че двамата заедно ще трябва да изпълним тази задача. Нито за миг не ми е хрумвало да се съмнявам, че ще дойда с теб. Още от пристигането ти тук започнах да се подготвям.

— Както и аз — тихо прибави Кетъл.

Двамата се обърнахме и я зяпнахме. Тя се престори, че не ни забелязва, и се зае да изпробва готовата ръкавица.

— Не — безцеремонно отсякох аз. Не стига че ми престоеше да понеса смъртта на товарните животни. Нямах намерение да присъствам на смъртта на поредния приятел. Нямаше нужда да отбелязвам, че тя е безнадеждно стара за такова пътуване.

— Мислех да ти предложа да останеш в моя дом — внимателно рече шутът. — Има предостатъчно дърва до края на зимата, има и провизии…

— Предполагам, че ще умра по време на пътуването, ако това ви успокоява. — Тя свали ръкавицата и я остави при другата. После небрежно погледна остатъка от чилето вълнена прежда и сръчно започна нова плетка. — А дотогава няма да се наложи да се безпокоите за мен. Осигурила съм си храната и другите неща, от които ще се нуждая. — Кетъл вдигна поглед към мен и тихо прибави: — Разполагам със средствата тази експедиция да постигне целта си.

Трябваше да се възхитя на спокойното й убеждение, че може да разполага с живота си, да постъпва както желае. Зачудих се кога съм започнал да я смятам за безпомощна старица, за която някой ще трябва да се грижи. Тя отново сведе поглед към плетивото си. Нямаше нужда, тъй като пръстите й бяха продължили да работят, независимо дали ги наблюдаваше.

— Виждам, че ме разбирате — рече Кетъл. И толкова.

Не ми е известно някоя експедиция да е потеглила точно според плановете. Обикновено колкото е по-голяма, толкова повече трудности има. Нашата не правеше изключение. На сутринта преди определения за отпътуване ден грубо ме събудиха.

— Ставай, Фиц, трябва да тръгнем още сега — напрегнато каза Кетрикен.