Робин Хоб - Тронът

За тази земя се разказват обичайните приказки, които се раждат в далечните страни. Дракони и великани, древни разрушени градове, долини на вечна пролет, в които от земята бликала топла вода, опасни вълшебници, затворени с магии в пещери със скъпоценни камъни, и древно спящо зло, заключено в земята. Говори се, че всичко това съществувало в древната безименна земя отвъд границите на Планинското кралство.

Кетрикен бе очаквала да не й помогна в търсенето на Искрен. През дните на моето възстановяване тя беше решила да го търси сама и за тази цел бе събрала провизии и животни. В Шестте херцогства кралицата щеше да може да разчита на държавната хазна, както и на своите благородници. В Планинското кралство обаче не беше така. Докато крал Ейод бе жив, тя просто беше млада роднина на Жертвата. Въпреки че се очакваше някой ден да го наследи, това не й даваше право да се разпорежда с имотите на своя народ. Всъщност дори да беше Жертва, тя нямаше да има достъп до никакви богатства. Жертвата и неговото семейство живееха просто в красивата си къща. Целият Джаампе, дворецът, градините, фонтаните, всичко принадлежеше на планинския народ. Жертвата не бе лишен от нищо, ала не тънеше и в разкош.

Затова Кетрикен не се обърнала към кралската хазна, нито към благородници, готови да направят услуга, а към стари приятели и братовчеди. Тя помолила и баща си, но той твърдо и тъжно й отвърнал, че търсенето на краля на Шестте херцогства било нейна грижа, а не на Планинското кралство. Колкото и да скърбял заедно с дъщеря си за изчезването на нейния любим, той не можел да отклони провизии от защитата на страната си. Връзката помежду им бе такава, че тя приемаше отказа му с разбиране. Обземаше ме срам, когато си помислех, че законната кралица на Шестте херцогства трябва да разчита на милостта на роднините и приятелите си. Ала това стана едва след като престанах да негодувам срещу нея.

Тя беше подготвила експедицията за свое удобство, не за мое. Не одобрих почти нищо. През няколкото дни преди да заминем тя благоволи да се посъветва с мен за някои нейни аспекти, но пренебрегна мнението ми по също толкова въпроси, по колкото и го послуша. Разговаряхме любезно, без гняв или приятелство. В много отношения не бяхме съгласни един с друг и тогава тя постъпваше така, както смяташе за най-разумно. Макар да не го беше казала, тя намекваше, че в миналото преценката ми е била погрешна и недалновидна.

Аз не исках да взимаме товарни животни, които можеха да умрат от глад или студ. Колкото и да бях загрубял, Осезанието ме правеше уязвим за тяхната болка. Кетрикен обаче си беше осигурила дванадесет джепи, които според нея били свикнали със снега и студа и нямали нужда от много храна. Тези животни произхождаха от по-далечните части на Планинското кралство. Те ми напомняха за дълговрати кози с лапи вместо копита. Не вярвах, че могат да носят достатъчно товар, за да си струват усилията да се грижим за тях. Кетрикен спокойно ми отговори, че скоро съм щял да свикна с джепите.

„Всичко зависи от това какви са на вкус“ — философски заключи Нощни очи. Бях склонен да се съглася с него.

Изборът й на спътници в експедицията ме ядоса още повече. Не виждах смисъл да рискува себе си, но по този въпрос нямаше смисъл да споря. Негодувах и срещу идването на Славея, защото научих каква сделка е сключила, за да я вземат. Тя все още искаше да намери песен, която да й създаде име. И си бе осигурила място в нашата група с намека, че ще постави подписа си под документа, че детето на Моли е и мое, единствено ако й позволят да дойде с нас. Тя знаеше, че смятам поведението й за предателство, и благоразумно избягваше компанията ми. С нас щяха да тръгнат и трима братовчеди на Кетрикен, едри, мускулести мъже, опитни в пътуването из Планините. Групата ни нямаше да е голяма. Кралицата ме увери, че ако шестима не били достатъчни, за да открият Искрен, нямало да стигнат и шестстотин. Съгласих се с нея, че е по-лесно да се осигурят провизии за по-малко хора и че те често пътуват по-бързо от многолюдните кервани.

Сенч нямаше да дойде с нас. Той се връщаше в Бъкип, за да отнесе на Търпение вестта, че Кетрикен отива да търси Искрен, и да посее семената на слуха, че има наследник на трона на Шестте херцогства. Освен това щеше да се срещне с Бърич и Моли. Беше предложил да съобщи на Моли, Търпение и Бърич, че съм жив. Предложи ми го неловко, тъй като отлично знаеше, че участието му в отнемането на дъщеря ми ми е омразно. Ала аз преглътнах гнева си и му отговорих любезно, за което бях възнаграден с тържественото му обещание, че няма да им каже нищо за мен. Тогава това ми се струваше най-разумно. Мислех, че аз мога най-добре да обясня поведението си на Моли. А и тя вече веднъж ме беше оплакала. Ако загинех в тази експедиция, поне нямаше втори път да скърби.