Робин Хоб - Тронът

— Ето какво е да си Жертва, Фицрицарин. Човек не може да запази за себе си нищо. Нищо.

— Тогава няма да я призная. — Думите опариха езика ми. — Няма да я призная за свое дете.

— Не се и налага, защото аз ще я призная за своя. Тя несъмнено ще има външността на Пророците. Вашата кръв е силна. За целите ни е достатъчно да зная, че детето е твое. Ти вече си го признал на певицата Славея. Казал си й, че имаш дете от Моли, свещарка от Бъкип. Законът във всичките Шест херцогства признава свидетелството на менестрел. Тя вече се подписа под документа, като се закле, че детето е истински Пророк. Фицрицарин — продължи Кетрикен и гласът й стана почти мил, макар че думите й кънтяха в ушите ми. — Никой не може да избяга от съдбата си. Нито ти, нито твоята дъщеря. Помисли и ще разбереш, че тъкмо затова се е появила на бял свят. Когато всички обстоятелства се обединиха, за да прекъснат рода на Пророците, по някакъв начин беше създаден още един. От теб. Приеми го и го изтърпи.

Това не бяха верните думи. Тя може и да бе възпитана така, ала мен ме бяха учили: „Битката не е свършила, докато не я спечелиш“. Вдигнах очи и се огледах. Не зная какво са видели на лицето ми, ала се сковаха.

— Мога да намеря Искрен. И ще го намеря.

Те мълчаха.

— Вие искате своя крал — обърнах се към Кетрикен. Изчаках, докато не кимна. — А аз си искам детето.

— Какво означава това — студено попита кралицата.

— Че искам същото като вас. Искам да съм с любимата си и заедно да отгледаме детето си. — Погледнах я в очите. — Кажете ми, че мога да го имам. Не искам нищо повече.

Тя отвърна на погледа ми.

— Не мога да ти дам такова обещание, Фицрицарин. Дъщеря ти е прекалено важна, за да отстъпим пред една обикновена любов.

Думите й ми се сториха едновременно напълно абсурдни и абсолютно верни. Сведох глава, макар и не като знак на съгласие. Вперих очи в една дупка на пода и се опитах да измисля друго решение, друг изход.

— Зная какво ще кажеш — горчиво рече Кетрикен. — Че ако взема детето ти за трона, няма да ми помогнеш да открия Искрен. Дълго мислих за това, като знаех, че по този начин ще се лиша от твоята подкрепа. Готова съм да го потърся сама. Имам карта. Някак си ще…

— Кетрикен — тихо я прекъснах, без да използвам титлата й. Стана неволно. Видях, че се сепва, и бавно поклатих глава. — Ти не разбираш. Даже Моли да стоеше тук пред мен с дъщеря ни, пак щях да отида да търся своя крал. Каквато и неправда да извършат към мен. Просто трябва да го намеря.

Думите ми промениха израженията им. Сенч вдигна глава и ме прониза с яростната гордост, проблеснала в очите му. Кетрикен се извърна и запремигва, за да сдържи сълзите си. Струва ми се, че малко се засрами. За шута аз отново бях Катализатора. В Славея разцъфна надеждата, че все още може да съм достоен за легенда.

Но в мен бушуваше жаждата за абсолюта. Искрен ми го беше показал в чистата му физическа форма. Аз щях да отговоря на заповедта на своя крал и да му служа, както се бях заклел. Ала сега ме зовеше още нещо. Умението.