Робин Хоб - Тронът

— Не смятах, че тя има връзка с доклада ми.

— Явно има — неумолимо заяви кралица Кетрикен. Насилих се да я погледна. Тя сключи ръце пред себе си. Дали трепереха, дали изпитваше угризения за онова, което каза после? Не зная. — Като се има предвид произходът й, тя има огромна „връзка“ с доклада ти. В идеалния случай би трябвало да е тук, за да можем да се погрижим за безопасността й като наследница на Пророците.

Наложих си да запазя спокойствие.

— Ваше величество, вие грешите, като я наричате така. Нито аз, нито тя можем да имаме законни претенции за престола. И двамата сме незаконородени.

Кетрикен поклати глава.

— Не говорим за отношенията ви с майка й. Само за нейния произход. Независимо от това какво твърдиш за нея, произходът й стои над всичко. Аз съм бездетна. — Докато не я чух да изрича тази дума, не съзнавах дълбочината на болката й. До този момент я бях смятал за безсърдечна. Сега се зачудих дали вече е нормална. Толкова силни бяха мъката и отчаянието, които излъчваше гласът й. Кралицата се насили да продължи. — Трябва да има наследник на Пророческия трон. Сенч ми каза, че сама няма да мога да обединя хората, защото все още съм прекалено чужда за тях. Както и да ме възприемат обаче, аз оставам тяхна кралица. Имам дълг. Трябва да измисля как да обединя Шестте херцогства и да отблъсна нашествениците от нашите брегове. За тази цел те трябва да имат водач. Мислех да предложа теб, но Сенч ми каза, че няма да те приемат. Проблемът с предполагаемата ти смърт и използването на Дива магия е прекалено голяма пречка. Ето защо от рода на Пророците остава единствено твоето дете. Славен предаде собствената си кръв. Затова дъщеря ти трябва да стане Жертва на своя народ. Те ще се сплотят около нея.

Осмелих се да отговоря.

— Тя е бебе, ваше величество. Как може да…

— Тя е символ. В момента това е единственото, което народът ще иска от нея — да я има. По-късно ще стане тяхна истинска кралица.

Почувствах се така, като че ли ми беше изкарала въздуха. Кетрикен продължи:

— Ще пратя Сенч да я доведе тук, където ще е в безопасност и ще получи нужното образование. — Тя въздъхна. — Ще ми се майка й да е с нея. За съжаление трябва да представим детето за мое. Как мразя такива измами! Но Сенч ме убеди, че се налага. Надявам се, че ще успее да убеди и майката на дъщеря ти. — После прибави, по-скоро на себе си, отколкото на мен: — Ще трябва да кажем, че сме обявили детето ми за мъртвородено, за да накараме Славен да повярва, че няма наследник, който да заплашва претенциите му за престола. Клетият ми син. Народът му няма да знае дори, че се е родил. И с това, предполагам, той става тяхна Жертва.

Внимателно наблюдавах Кетрикен и виждах, че в нея не е останало почти нищо от жената, която бях познавал в Бъкип. Думите й ми бяха противни, те ме разяряваха. И все пак гласът ми не беше груб, когато я попитах:

— Защо е нужно това, ваше величество? Крал Искрен е жив. Аз ще го открия и ще направя всичко възможно, за да ви го върна. Двамата ще управлявате в Бъкип и вашите деца ще ви наследят.

— Нима? — Тя сякаш понечи да поклати глава. — Възможно е, Фицрицарин. Но твърде дълго вярвах, че нещата ще се развият така, както би трябвало. Няма да стана жертва на тези очаквания. Някои неща трябва да са сигурни, преди да можем да поемем нови рискове. Трябва да се осигури наследник на Пророческия род. — Кетрикен спокойно срещна погледа ми. — Написах съобщението и дадох копие на Сенч. Второто ще се съхранява тук. Твоята дъщеря е наследница на престола, Фицрицарин.

Дълго бях хранил надежда. Много месеци се бях утешавал с мисълта, че когато всичко свърши, някак си ще се върна при Моли и отново ще спечеля любовта й, че ще призная дъщеря си за своя. Други мъже можеха да мечтаят за почести, богатства и доблестни дела, възпявани от менестрелите. Аз исках привечер да се прибирам в една малка къщурка, да сядам край огъня със схванат от работа гръб и загрубели от труд ръце и да държа в скута си едно момиченце, докато жената, която обичам, ми разказва как е прекарала деня. От всички мечти, от които някога се бе налагало да се откажа само заради кръвта, която течеше във вените ми, тази ми беше най-скъпата. Трябваше ли да го направя? Трябваше ли завинаги да стана за Моли мъжа, който я бе излъгал, който я беше изоставил с детето и не се бе завърнал и заради когото й бяха отнели това дете?

Не бях искал да го изрека гласно. И не усетих, че съм го направил, докато кралицата не ми отговори.