Робин Хоб - Тронът

В очите му проблесна алчност.

— Ще я взема — съгласи се той.

— На отсрещния бряг — напомних му аз. Вдигнах обецата и я поставих на ухото си. За да я вижда всеки път щом ме погледне. Официално изложих резултата от преговорите: — Ти се задължаваш да ни прехвърлиш на отсрещния бряг на реката. Щом стигнем там, обецата е твоя.

— Като единствено възнаграждение — тихо прибави Славея. — Макар че дотогава ще ти поверим всичките си пари. Като гаранция.

— Съгласен съм — потвърди Ник. Стиснахме си ръцете.

— Кога тръгваме — попитах аз.

— Когато позволи времето.

— Утре ще се оправи.

Той бавно стана от стола си.

— Утре значи, а? Е, ако времето е хубаво, ще тръгнем утре. А сега трябва да се погрижа за някои неща. Пелф ще се погрижи за вас.

Бях очаквал да пренощуваме в града, но Славея се договори с Пелф да размени песните си срещу вечеря и стая. Малко се страхувах да спя при непознати, но си помислих, че тук всъщност може би ще е дори по-безопасно. Макар че не бе като в странноприемницата на Славея, храната, която ни приготви Пелф, беше много по-вкусна от яхнията от картофи и лук. Тя ни поднесе дебели резени пържена шунка, ябълково пюре и сладкиш с плодове, ядки и подправки. Донесе ни халби бира и се присъедини към нас на масата, като небрежно говореше на общи теми. След като се нахранихме, Славея изпълни няколко песни, но аз едва си държах очите отворени и помолих да ми покажат стаята. Певицата също каза, че била уморена.

Пелф ни заведе в стая над тази на Ник. Макар да беше добре обзаведена, очевидно през годините рядко я бяха използвали. В огнището гореше огън, ала все още миришеше на мухъл. Имаше огромно легло с пухен дюшек. Драпериите по стените бяха сивкави от старост. Славея преценяващо подуши въздуха и още щом Пелф ни остави, вдигна завивките от леглото и ги преметна на една пейка пред огъня. — Така едновременно ще се проветрят и затоплят — вещо заяви тя.

Заключих вратата и проверих ключалките на прозорците и капаците. Всички изглеждаха здрави. Внезапно се почувствах прекалено уморен, за да й отговоря. Казах си, че е от брендито и бирата. Придърпах един от столовете и го подпрях под бравата. Певицата весело ме наблюдаваше. Върнах се при огъня, отпуснах се на покритата с одеялото пейка и протегнах крака към топлината. Изух си ботушите. На другия ден щях да се отправя на път за Планините.

Славея дойде и седна до мен. Известно време не разговаряхме. После тя вдигна показалец и докосна обецата ми.

— Наистина ли е била на Рицарин — попита младата жена.

— За кратко.

— И ще я дадеш, за да отидеш в Планините? Какво щеше да каже той?

— Не зная. Не го познавах. — Ненадейно въздъхнах. — Според думите на всички, той много обичал малкия си брат. Мисля, че нямаше да се разсърди, ако научеше, че ще я дам, за да отида при Искрен.

— Значи отиваш да търсиш нашия крал?

— Разбира се. — Безуспешно се опитах да сподавя прозявката си. Кой знае защо, сега ми се струваше глупаво да го отричам. — Не съм сигурен, че беше много разумно да споменаваш за Рицарин пред Ник. Може да направи някаква връзка. — Обърнах се и я погледнах. Лицето й бе съвсем близо до мен.

Не можех да го фокусирам. — Но толкова ми се спи, че не ме е грижа — прибавих аз.

— Не си свикнал с димчето — засмя се Славея.

— Тази вечер нямаше димче.

— Напротив. В сладкиша. Тя ти каза, че е с подправки.

— Това ли имаше предвид?

— Да. Това означава „подправка“ в цял Фароу.

— Аха. В Бък означава, че има джинджифил. Или лимонова кора.

— Зная. — Тя се облегна на мен и въздъхна. — Нямаш доверие на тези хора, нали?

— Не, разбира се. Те също. Ако им се бяхме доверили, нямаше да ни уважават. Щяха да ни помислят за лековерни глупаци, от онези, дето вкарват контрабандистите в беда, като се раздрънкват.

— Но ти се ръкува с Ник.

— Да. И мисля, че той ще спази думата си.

Замълчахме и се замислихме за това. След малко отново започнах да се разсънвам. Славея се понадигна и каза:

— Лягам си.

— И аз. — Взех едно одеяло и понечих да го разпъна пред огнището.

— Не ставай смешен — спря ме певицата. — Леглото ще стигне и за четирима. Спи на легло, докато можеш, защото се обзалагам, че скоро няма да видим друго.

Нямаше нужда да ме убеждава повече. Пухеният дюшек беше мек, макар че малко миришеше на мухъл. Знаех, че трябва да съм предпазлив, ала брендито и димчето бяха отслабили волята ми. Потънах в дълбок сън.

По някое време се събудих, защото Славея ме бе прегърнала в съня си. Огънят беше угаснал и в стаята бе студено. Тя се беше приближила до мен и се бе притиснала към гърба ми. Понечих да се отдръпна от нея, ала тялото й беше прекалено топло и приятно. Дъхът й нежно галеше тила ми. Тя излъчваше мирис на жена, не парфюм, просто специфичен аромат. Затворих очи и се отпуснах неподвижно. Моли. Внезапният отчаян копнеж, който изпитах към нея, ме прониза като болка. Стиснах зъби и си наложих отново да заспя.