Робин Хоб - Тронът

— Почакайте тук — каза момичето, влезе в стаята от дясната ни страна и затвори вратата след себе си. Славея стоеше малко по-близо до мен, отколкото ми се искаше. Мъжът ни наблюдаваше безизразно.

Славея си пое дъх.

— Шшт — спрях я аз, преди да успее да каже нещо. Тя стисна ръката ми. Наведох се, за да си завържа ботуша. Когато се изправих, се обърнах и застанах от дясната й страна. Младата жена незабавно хвана лявата ми ръка. Сякаш мина цяла вечност, докато вратата се отвори. Появи се висок кестеняв синеок мъж, също облечен от горе до долу в кожа. На колана му висеше много дълъг нож. Момичето нацупено го следваше по петите. Очевидно й се беше карал. Той ни изгледа намръщено и попита:

— Какво искате?

— Заблудил съм се, господине — незабавно отвърнах аз. — Търсехме човек на име Ник и явно сме сбъркали къщата. Моля за извинение.

— Братовчедът на един мой приятел се казва Ник — неохотно рече мъжът. — Мога да му предам за вас, ако желаете.

Стиснах ръката на Славея, за да й дам знак да запази мълчание.

— Не, не, не искаме да ви безпокоим. Най-добре ни кажете къде да намерим самия Ник.

— Мога да му предам съобщение — повтори той. Ала всъщност това не бе предложение.

Замислено се почесах по брадата.

— Братовчедът на един мой приятел иска да прати нещо оттатък реката. Чул, че Ник познава някой, който може да му помогне. Той обеща да прати гълъб, за да съобщи на Ник за пристигането ни. Не безплатно, разбира се. Това е всичко, дребен проблем.

Мъжът кимна.

— Чувал съм за хора из тия краища, които вършат такива неща. Това е опасна работа, да. Ако кралската стража ги хване, ще платят с главите си.

— Така е — съгласих се аз. — Но се съмнявам, че братовчедът на моя приятел ще си има работа с хора, които лесно ще се оставят да ги заловят. Тъкмо затова искаше да разговаря с Ник.

— И кой ви прати тук да търсите този Ник?

— Забравих — спокойно отвърнах аз. — Изобщо не помня имена.

— Нима? — Замислено рече той. После погледна сестра си и отново кимна. — Какво ще кажете да изпием по чаша бренди?

— Много любезно от ваша страна.

На влизане в стаята успях да освободя ръката си от Славея. Когато вратата се затвори след нас, тя въздъхна, усетила приятната топлина. Колкото другите стаи бяха голи, толкова тази бе разкошна. Подът беше застлан с килими, по стените висяха гоблени. На тежката дъбова маса горяха бели свещи. Огън бумтеше в голямата камина, пред която бяха наредени в полукръг няколко удобни стола. Нашият домакин ни поведе натам. Докато минаваше покрай масата, взе стъклената гарафа с бренди.

— Сега ще донеса чаши — каза момичето, което, изглежда, изобщо не се беше обидило на брат си. Предположих, че той е на около двадесет и пет години. По-големите братя не са най-любезните герои. Тя подаде гълъба на мъжа, който ни бе следил, и му даде знак да излезе.

— Та какво казвахте — попита братът, когато се настанихме пред огъня.

— Всъщност говорехте вие — отвърнах аз.

Сестра му се върна с чашите и той замълча, докато ни наливаше. Сетне четиримата вдигнахме наздравица.

— За крал Славен — предложи домакинът ни.

— За моя крал — дружелюбно се съгласих аз и отпих. Брендито бе добро. Бърич щеше да го оцени.

— Крал Славен предпочита да вижда хората като нашия приятел Ник увиснали на бесилката — рече мъжът.

— Или по-скоро в своя кръг. — Въздъхнах. — Каква дилема! От една страна, крал Славен застрашава живота му, а от друга, без кралската забрана на търговията с Планините с какво щеше да си изкарва прехраната Ник? Чух, че напоследък в земите му няма нищо друго, освен камънаци.

Той съчувствено кимна.

— Бедният Ник. Човек все трябва да живее от нещо.

— Така е — потвърдих аз. — А понякога, за да остане жив, човек трябва да прекоси някоя река, въпреки че неговият крал го забранява.

— Това е малко по-различно от прехвърлянето на нещо оттатък реката.

— Не чак толкова — възразих аз. — Ако Ник добре владее занаята си, не би трябвало да се затрудни. А чух, че бил много добър.

— Най-добрият — гордо заяви момичето.

Брат му го стрелна с предупредителен поглед.

— Какво предлага онзи човек, за да му помогнат да прекоси реката — тихо попита той.

— Той ще го предложи на самия Ник — също толкова тихо отвърнах аз.

Известно време мъжът се взираше в пламъците. После се изправи и протегна ръка.

— Ник Холдфаст. Сестра ми Пелф.

— Том — представих се аз.

— Славея — каза певицата.

Ник отново вдигна чашата си.