Робин Хоб - Тронът

Тихо почуках на вратата и зачаках. Ала трябваше да почукам още веднъж, по-силно, за да чуя сънения й отговор. След малко тя дойде да отвори, прозя се и ми даде знак да вляза. Носеше само панталон и току-що навлечена прекалено широка туника. Тъмната й къдрава коса бе разрошена. Младата жена тежко седна на ръба на леглото и запремигва, докато аз затворих и заключих вратата.

— О, ти си се изкъпал — отбеляза тя и отново се прозя.

— Толкова много ли си личи — попитах сприхаво.

Славея дружелюбно кимна.

— Веднъж се събудих и си помислих, че си ме зарязал. Обаче това не ме обезпокои. Знаех, че без мен няма да ги откриеш. — Тя разтърка очи и ме погледна по-внимателно. — Какво е станало с брадата ти?

— Опитах се да я подстрижа. Без особен успех.

Славея кимна в знак на съгласие.

— Но идеята е добра — утешително рече тя. — Може би няма да имаш толкова див вид. И Крис, Тасин или някой друг от кервана няма да те познаят. Хайде, ще ти помогна. Седни на онзи стол. О, и отвори капаците, за да влезе малко светлина.

Подчиних се без особено голямо въодушевление. Славея стана от леглото, протегна се и пак разтърка очи. Наплиска лицето си с вода, после среса косата си и я прихвана с две малки гребенчета. Пристегна туниката си с колан, за да й придаде някаква форма, нахлузи ботушите си и ги завърза. Беше готова за забележително кратко време. Сетне се приближи до мен, хвана ме за брадичката и без какъвто и да е свян заобръща лицето ми насам-натам. Аз не можех да съм толкова безразличен.

— Винаги ли се изчервяваш толкова лесно — със смях ме попита тя. — В Бък рядко можеш да срещнеш мъж, чието лице да става толкова червено. Предполагам, че майка ти е имала светла кожа.

Нямаше какво, да й отговоря, затова мълчаливо седях, докато младата жена изрови от багажа си малки ножици. Работеше бързо и сръчно.

— Някога подстригвах братята си — поясни Славея. — И косата и брадата на татко след като мама умря. Под цялата тази четина имаш добре оформена брадичка. Нима просто си оставил брадата си да расте накъдето си иска?

— Да. — Ножиците проблеснаха точно под носа ми. Тя спря и почисти лицето ми от космите. На пода се посипаха къдрави черни валма. — Не искам белегът ми да се вижда — предупредих я аз.

— Няма — спокойно отвърна Славея. — Но ще имаш устни и уста вместо дупка под мустаците. Вдигни си брадичката. Така. Имаш ли бръснач?

— Само нож — нервно признах аз.

— Ще трябва да се задоволим и с него. — Тя отиде при вратата, отвори я и използва силата на менестрелските си дробове, за да извика на прислужника да й донесе гореща вода. И чай. А също хляб и няколко резена сланина. Когато се върна при мен, наклони глава и критично ме погледна. — Хайде да ти подстрижем и косата — предложи тя. — Свали си кърпата.

Реагирах прекалено бавно. Младата жена мина зад гърба ми, смъкна кърпата от главата ми и освободи косата ми от кожения ремък. Развързана, тя стигаше до раменете ми. Славея взе гребена си и грубо започна да ме реши напред.

— Я да видим — измърмори тя.

— Какво предлагаш — попитах я аз, но на пода вече падаха кичури коса. Решението й бързо се превърна в действителност. Славея среса косата над очите ми и я отряза равно над веждите ми, няколко пъти прокара гребена отстрани, сетне ме подстрига на равнището на брадичката ми.

— Сега повече приличаш на фароуски търговец — заяви тя. — Преди веднага се виждаше, че си от Бък. Кожата ти издава бъкския ти произход, но прическата и дрехите ти са фароуски. Стига да не приказваш, хората няма да са сигурни откъде си. — Славея се замисли за миг и отново се зае с перчема ми.

След малко ми подаде огледалото си. — Така белият кичур почти няма да се забелязва.

Имаше право. Беше подстригала повечето бели косми и бе сресала черните кичури така, че да падат отгоре. Брадата ми беше съвсем къса. Одобрително кимнах. На вратата се почука.

— Остави всичко отпред — извика Славея. Тя изчака малко, после внесе закуската си и горещата вода. Изми се и ми предложи да наточа ножа си, докато закуси. Подчиних се, като се чудех дали се чувствам поласкан, или ядосан от вниманието й към мен. Започваше да ми напомня за Търпение. Младата жена все още дъвчеше, когато се приближи и взе ножа от ръката ми. Преглътна хапката си и каза:

— Ще придам на брадата ти по-прилична форма. Само че ще трябва да я поддържаш, няма да те бръсна всеки ден. А сега си намокри лицето.

Бях доста нервен, докато тя размахваше ножа, особено когато острието докосваше гърлото ми. Ала накрая се удивих на промяната, която беше настъпила в мен. Певицата бе засякла брадата ми точно под брадичката. Равно подстриганият ми перчем висеше над очите ми и ги караше да изглеждат по-дълбоки. Белегът на бузата ми се виждаше, но следваше линията на мустаците ми и не беше толкова забележим. Доволно прокарах ръка по брадата си.