Робин Хоб - Тронът

— Страхотна промяна — признах аз.

— За добро — прибави Славея. — Съмнявам се, че сега Крис или Дел ще те познаят. Хайде да се избавим от това. — Тя събра остриганата коса, отвори прозореца и я изхвърли навън. После си изтупа ръцете.

— Благодаря ти — неловко казах аз.

— Моля. — Младата жена се огледа и тихо въздъхна. — Това легло ще ми липсва — рече тя и енергично се зае да събира багажа си. Сетне забеляза, че я наблюдавам, и широко се усмихна. — Пътуващият менестрел бързо се научава на това. — Славея натъпка последните си вещи в раницата, затвори я и я преметна през рамо. — Чакай ме при задното стълбище — нареди тя. — Трябва да уредя сметката си.

Подчиних се, но се наложи да чакам доста по-дълго на студа и вятъра, отколкото очаквах. Накрая певицата се появи и се протегна като коте.

— Натам — посочи тя.

— Бях предполагал, че ще трябва да скъся крачка, за да ме настига, но не се наложи. Докато се отдалечавахме от търговската част на Синьото езеро и се насочвахме към северните предградия, Славея ме погледна и отбеляза:

— Днес изглеждаш променен. И не само заради прическата. Взел си някакво решение.

— Така е — потвърдих аз.

— Добре — топло рече тя и приятелски ме хвана за ръка. — Надявам се, че си решил да ми се довериш.

Отвърнах на погледа й, без да кажа нищо. Младата жена се засмя, но не пусна ръката ми.

Дървените тротоари от търговската част на Синьото езеро скоро изчезнаха. Тук къщите бяха сгушени една до друга, сякаш търсеха подслон от студа. Калдъръмените улици постепенно отстъпиха мястото си на разкаляни от дъждовете черни пътища, минаващи край малки ферми. Поне не валеше, въпреки постоянния леден вятър.

— Още много ли има — накрая я попитах аз.

— Не съм сигурна. Просто следвам указания. Гледай за три камъка, поставени един до друг отстрани на пътя.

— Какво всъщност знаеш за тези контрабандисти?

Тя прекалено небрежно сви рамене.

— Зная, че отиват в Планините, закъдето не заминава никой друг. Зная и че взимат със себе си поклонници.

— Какви поклонници?

— Наричай ги както искаш. Отиват да се поклонят в светилището на Еда в Планините. По-рано през лятото платили да ги превозят с гемия, но кралската стража затворила границите с Планинското кралство. Оттогава поклонниците чакали в Синьото езеро и се опитвали да намерят начин да продължат пътуването си.

Стигнахме до трите камъка, които бележеха буренясала пътека през каменисто, обрасло с къпини пасище, заобиколено с каменна ограда. Няколко коня тъжно пасяха. С интерес забелязах, че са от планинска порода, дребни и по това време на годината покрити с по-гъста козина. Далеч от пътя видях къщурка от речни камъни, споени с хоросан. От комина се издигаше тънка струйка дим, която вятърът бързо разпръскваше. На оградата седеше мъж и дялаше нещо. Той вдигна поглед към нас и очевидно реши, че не представляваме опасност, защото не ни спря, когато минахме покрай него, за да стигнем до къщата. Точно отпред имаше птичарник с едри гълъби. Славея почука, но получи отговор от човек, който се появи иззад къщата. Той имаше рошава кестенява коса, сини очи и облекло на фермер. Носеше ведро, пълно догоре с топло мляко.

— Кого търсите?

— Ник — отвърна Славея.

— Не познавам никакъв Ник — заяви мъжът, отвори вратата и влезе вътре. Певицата смело тръгна след него. Колебливо я последвах. Мечът висеше на хълбока ми. Доближих ръка към ръкохватката, ала без да я стискам. Не исках да го приемат като предизвикателство.

В огнището гореше огън. По-голямата част, но не целият дим се издигаше по комина. Върху купчина слама в единия ъгъл видях момче и петнисто яре. Момчето ококори сините си очи, ала не каза нищо. От гредите висяха пушени бутове. Мъжът занесе млякото на масата, на която една жена режеше дебели жълти корени, и се обърна към нас.

— Струва ми се, че сте объркали къщата. Опитайте малко по-нататък по пътя. Не в следващата къща. Там живее Пелф.

— Много ви благодаря. — Славея се усмихна на всички и се запъти към вратата. — Идваш ли, Том — повика ме тя. Учтиво кимнах на хората и я последвах. Излязохме навън. Когато се отдалечихме, я попитах:

— Ами сега?

— Не съм съвсем сигурна. От онова, което чух, мисля, че трябва да отидем при Пелф и да попитаме за Ник.

— От онова, което си чула ли?

— Ти да не мислиш, че лично се познавам с контрабандисти? Бях в обществената баня и две жени си приказваха. Поклоннички на път за Планините. Едната рече, че за известно време това може би ще е последната възможност да се изкъпят, а другата отвърна, че не я е грижа, стига най-после да напуснат Синьото езеро. Другата й обясни къде трябва да се срещнат с контрабандистите.