Робин Хоб - Тронът

Славея внезапно се извърна настрани.

— По-късно той все пак даде живота си за Бък. Но поне тогава твоята брадва го е спасила. — Тя замълча и наметна плаща си. — Остани тук — каза ми певицата. — Почини си. Аз ще се прибера късно. Дотогава можеш да поспиш на леглото, ако искаш.

И без да изчака отговора ми, се измъкна навън. Известно време стоях и зяпах затворената врата. Фицрицарин. Герой. Само думи. Но Славея сякаш ме беше спасила от някаква отрова и вече можех да оздравея. Чувствах се странно. „Поспи“ — посъветвах се сам. И навярно наистина щях да поспя.

Славея се прибра толкова късно, че Бърич щеше да го нарече ранно утро. Събудих се в мига, в който докосна бравата. Бързо скочих от леглото й, увих се в плаща си и легнах на пода.

— Спиш ли, Фицрицарин — замаяно попита тя и усетих мириса на вино в дъха й. Певицата свали влажното си наметало, после ме погледна и ме покри с него. Затворих очи.

Без да обръща внимание на присъствието ми, тя захвърли горните си дрехи на пода зад мен. Чух леглото да изскърцва.

— Хм, още е топло — измърмори Славея и се зарови в завивките. — Съвестно ми е да заемам топлото ти място.

Угризенията й не бяха прекалено силни, защото само след секунди дишането й стана дълбоко и равномерно. Последвах примера й.

Събудих се много рано и напуснах странноприемницата. Славея дори не шавна, когато излизах от стаята й. Вървях, докато не намерих баня. В този час тя почти пустееше — трябваше да изчакам да стоплят първата за деня вода. После се съблякох и предпазливо влязох. Дълбоката гореща вана облекчи болката в рамото ми. Изкъпах се, отпуснах се в топлата вода и се замислих.

Не ми се щеше да се забърквам с контрабандисти. Не ми се щеше да се свързвам със Славея. Не виждах обаче друг изход. Нямах представа как ще им платя. Парите ми не бяха достатъчно. С обецата на Бърич? Отказах да обмислям тази идея. Дълго лежах до шия във водата и продължавах да отказвам. „Ела при мен.“ Щях да намеря друг начин. Щях. Замислих се за онова усещане в Трейдфорд, когато Искрен се беше намесил, за да ме спаси. Това почти докрай бе изчерпало силите му. Не знаех в какво положение се намира, знаех само, че не се е поколебал да даде всичко заради мен. И ако трябваше да се разделя с обецата на Бърич, за да отида при своя крал, щях да го направя. Не защото ме беше повикал със силата на Умението си, нито дори заради клетвата, която бях положил пред баща му. Заради самия него.

Изправих се и почаках водата да се оттече от тялото ми. Изсуших се, отделих няколко минути, за да придам някаква форма на брадата си, не успях и се запътих обратно към „Глиганската глава“. На връщане преживях неприятен момент. Покрай мен мина фургон, в който с ужас познах колата на кукловода Дел. Продължих енергично да крача и младият калфа, който седеше на капрата, не прояви признаци да ме е забелязал. Въпреки това изпитах облекчение, когато стигнах до странноприемницата и влязох вътре.

Намерих ъглова маса край огнището и поръчах на момчето да ми донесе чай и пресен хляб. Бяха го омесили по фароуска рецепта — със семена, ядки и парченца плодове. Изядох го бавно, докато чаках да слезе Славея. Изгарях от нетърпение да се срещна с тези контрабандисти и в същото време нямах желание да се оставя в ръцете на певицата. Часовете се проточваха и аз забелязах, че прислужникът на два пъти ме стрелва със странни погледи. На третия път му отвърнах. Той се изчерви и се извърна. После отгатнах причината за любопитството му. Бях прекарал нощта при Славея и момчето несъмнено се чудеше какво й е станало, че да споделя стаята си с такъв скитник. Въпреки това се чувствах неловко. Утрото все още не се бе преполовило. Станах и се изкачих по стълбището.