Робин Хоб - Тронът

Тя кимна в знак на съгласие.

— Научих, че преди седмица кралските стражници се качили на две гемии и принудили екипажите им да потеглят. Вълните изхвърлили на брега трупове поне от едната гемия. Човешки и конски. Никой не знае дали другите са стигнали оттатък. Но… — Славея доволно се усмихна, още повече се наведе към мен и сниши глас — знам за едни хора, които въпреки всичко ще пътуват за Планините.

— Кои?

Тя ме накара да почакам малко.

— Контрабандисти — накрая тихо отвърна певицата.

— Контрабандисти ли — предпазливо попитах аз. Звучеше логично. Колкото по-строги бяха търговските ограничения, толкова по-изгодно бе за хората, които въртяха незаконната търговия. Винаги щеше да има хора, готови да рискуват живота си за печалба.

— Да. Но не затова те потърсих. Фиц, трябва да си чул за идването на крал Славен в Синьото езеро. Обаче това е лъжа, капан, за да те примамят. Не бива да ходиш там.

— Знам — спокойно отвърнах аз.

— Откъде? — Славея говореше тихо, но виждах, че е раздразнена, задето съм знаел преди да ми каже.

— Може да ми го е прошепнало някое пиле — надуто заявих аз. — Нали знаеш, ние осезателите знаем езиците на всички животни.

— Наистина ли — доверчива като дете, попита тя.

Повдигнах вежди.

— По-интересно ми е да науча ти откъде знаеш.

— Разпитаха всички от кервана на Мадж.

— И?

— И само какви приказки им разправихме! Според Крис по пътя изчезнали няколко овце, завлечени през нощта, без да издадат нито звук. А когато им разказваше как си се опитал да я изнасилиш, Тасин спомена, че едва тогава забелязала черните ти нокти и светещите ти в мрака очи.

— Изобщо не съм се опитвал да я изнасиля — възкликнах аз. Прислужникът въпросително се обърна към нас.

Славея се отпусна на стола си.

— Обаче историята беше толкова хубава, че направо ми се насълзиха очите. Тасин показа белега на бузата си, където си я одрал, и рече, че нямало да се спаси, ако не била самакитката, дето растяла наблизо.

— Струва ми се, че ако търсиш песен, трябва да потърсиш Тасин — отвратено измърморих аз.

— О, но моята история беше най-хубава — започна тя, сетне поклати глава към приближилия се прислужник, отмести празната си чиния и се огледа. Трапезарията започваше да се пълни с вечерните клиенти. — Стаята ми е на горния етаж — покани ме певицата. — Там ще можем да поговорим насаме.

Втората вечеря най-после ме беше заситила. И ми бе топло. Трябваше да съм предпазлив, ала от храната и топлината ми се спеше. Опитах се да се съсредоточа. Каквито и да бяха, тези контрабандисти ми предлагаха надежда да стигна до Планините. Единствената надежда. Кимнах. Тя се изправи и аз я последвах с коша си.

Стаята беше чиста и топла. С пухено легло и чисти вълнени одеяла. На нощното шкафче имаше керамична кана и леген. Славея запали няколко свещи и прогони сенките по ъглите. После ми даде знак да вляза. Докато заключваше вратата, аз седнах на стола. Странно — една обикновена чиста стая ми изглеждаше направо разкошна. Певицата седна на леглото.

— Струва ми се, спомена, че нямаш повече пари от мен — отбелязах аз.

— Тогава нямах. Но откакто пристигнах Синьото езеро, много ме търсят. Особено след като намериха труповете на стражниците.

— Защо?

— Аз съм пътуваща певица — отвърна Славея. — И присъствах на залавянето на копелето-осезател. Да не мислиш, че не мога да разкажа тази история достатъчно добре, за да спечеля някоя и друга пара?

— Ясно. — Замислих се над думите й, после попитах: — Е, на твоя разказ ли дължа пламтящите червени очи и щръкналите зъби?

Тя презрително изсумтя.

— Не, разбира се. Измислил го е някой уличен певец. После замълча и се усмихна, сякаш на себе си. Но признавам, че е находчиво. В моя разказ копелдакът на Рицарин е мускулест и се бие като елен, млад мъж в разцвета на силите си, въпреки че дясната му ръка все още носи жестокия белег от меча на крал Славен. И над лявото си око има бял кичур, широк колкото длан. Нужни са трима стражници, за да го задържат, и той не спира да се съпротивлява дори когато капитанът на стражата го удря толкова силно, че избива предните му зъби. — Славея замълча и зачака. След като не казах нищо, тя се прокашля. — Може да ми благодариш, че сега едва ли някой ще те познае на улицата.

— Наистина съм ти благодарен. Как реагираха Крис и Тасин?

— През цялото време кимаха. Нали разбираш, моят разказ само потвърждава техните.

— Ясно. Но още не си ми казала откъде знаеш, че са ми приготвили капан.