Робин Хоб - Тронът

— За бъдещата сделка — предложи той и всички отпихме. След като седна, контрабандистът попита: — Съгласен ли си да говорим открито?

Кимнах.

— Колкото може по-открито. Чухме, че ще водиш група поклонници оттатък границата. Искаме същата услуга.

— На същата цена — прибави Славея.

— Това не ми харесва, Ник — неочаквано се обади Пелф. — Някой си е развързал езика. Знаех си, че не бива да се съгласяваме. Откъде да знаем…

— Шшт. Аз поемам риска, така че аз ще определям какво да правя. Ти само трябва да чакаш тук и да гледаш къщата, докато ме няма. И да не си развързваш езика. — Той отново се обърна към мен. — По една жълтица на човек, предварително. Втора на отсрещния бряг. И трета на границата с Планинското кралство.

— О! — Цената беше невероятна. — Ние не можем… — Славея впи нокти в китката ми. Млъкнах.

— Не можеш да ме убедиш, че поклонниците са платили толкова много — тихо каза тя.

— Те ще пътуват със свои коне и фургони. И имат хранителни припаси. — Ник вирна брадичка. — Струва ми се обаче, че вие пътувате само с дрехите на гърба си.

— И сме много по-незабележими, отколкото фургон с коне. Ще ти дадем една жълтица сега и втора на границата с Планините. И за двамата — предложи Славея.

Той се отпусна на креслото си и се замисли за миг. Сетне отново напълни чашите ни с бренди.

— Не е достатъчно — мрачно заяви Ник. — Но предполагам, че нямате повече.

Всъщност аз нямах и толкова. Надявах се, че Славея има.

— Прехвърли ни оттатък реката за толкова — обадих се аз. — Оттам нататък ще продължим сами.

Певицата ме ритна под масата и се обърна към мен.

— Той ще заведе другите до Планинското кралство. Спокойно можем да използваме тяхната компания. — И към Ник: — Тези пари би трябвало да стигнат чак до Планините.

Той отпи от брендито си и тежко въздъхна.

— С ваше извинение, преди да се съглася, искам да видя парите ви.

Двамата със Славея се спогледахме.

— Трябва да останем за малко насаме — спокойно отвърна тя. — С ваше извинение. — Младата жена се изправи, хвана ме за ръка и ме отведе в ъгъла на стаята, където ми прошепна: — Никога през живота си ли не си се пазарил? Даваш прекалено много прекалено бързо. Виж сега, колко пари всъщност имаш?

Вместо отговор й протегнах кесията си. Тя светкавично извади съдържанието й като сврака, която краде жито. После с опитен жест претегли монетите.

— Нямаме достатъчно. Мислех, че имаш повече. Какво е това? — Славея посочи обецата. Стиснах я в шепа, преди да успее да я вземе.

— Нещо много важно за мен.

— По-важно от живота ти ли?

— Не съвсем — признах аз. — Но почти. Известно време я е носил баща ми. Даде ми я един мой близък приятел.

— Е, ако се наложи да се разделиш с нея, ще се погрижа да я продадем скъпо. — И без повече думи се завъртя и се върна при Ник, седна на стола си и пресуши остатъка от брендито си. Когато седнах и аз, Славея каза на контрабандиста: — Сега ще ти дадем колкото пари имаме. Не са толкова, колкото искаш. Но на границата с Планинското кралство ще ти дам всичките си накити. Пръстени, обеци, всичко. Съгласен ли си?

Той бавно поклати глава.

— Не е достатъчно, за да рискувам да ме обесят.

— Какво рискуваш — попита Славея. — Ако те заловят с поклонниците, и без това ще те обесят. Те вече са ти платили за този риск. Просто ще трябва да вземеш повече провизии.

Ник почти неохотно пак поклати глава. Младата жена се обърна и протегна ръка към мен.

— Покажи му я — тихо рече тя. Едва успях да се насиля да отворя кесията си и да извадя обецата.

— На пръв поглед може да не изглежда нещо особено — поясних аз. — Поне за човек, който не знае нищо за тези неща. Аз обаче зная. Зная какво имам и колко струва. Струва си грижите, които ще имаш с нас.

Погледнах фината сребърна мрежа, обгърнала сапфира, после поднесох обецата към танцуващите пламъци.

— Стойността й не се изразява само в среброто и камъка. А в изработката. Погледни филиграна, виж колко са фини нишките.

Славея я докосна с пръст.

— Някога е била на принца престолонаследник Рицарин — с почит произнесе тя.

— Монетите се харчат по-лесно — отбеляза Ник.

Свих рамене.

— Вярно е, ако човек иска само монети за харчене. Понякога е приятно да притежаваш нещо. Но когато обецата стане твоя, можеш да я размениш за монети, ако искаш. Ако сега се опитам да я продам набързо, ще получа съвсем малка част от цената й. Но човек с твоите връзки и с достатъчно време за пазарлък може да вземе много над четири жълтици. Ако предпочиташ обаче, мога да се върна в града и да…