Робин Хоб - Съдбата на Шута

Вече ми омръзна. И Шишко изглежда разстроен.

Аха. Надявам се, че задачата ще ти хареса. Ще пратя човек до капитана. Шишко е на кърмата и малко компания няма да му навреди. Ще бъдеш с него.

Това несъмнено бе Сенч, говореше чрез принца.

Прилоша ли му вече?

Още не. Но е убеден, че ще му прилошее.

„Поне ще изляза на въздух“, помислих си кисело.

След малко капитан Лонгуик извика името ми. Явих му се и той ми съобщи, че трябва да се грижа за слугата на принца Шишко, който бил неразположен на кърмата. Онези, които чуха, започнаха да ми се подиграват, че ще трябва да се занимавам със слабоумен. Ухилих се и отвърнах, че да си на открито със слабоумен е по-добре, отколкото да седиш нагъчкан тук долу. Качих се по стълбата и вдишах свежия морски въздух.

Намерих Шишко на кърмата. Държеше се за релинга и скръбно гледаше към отдалечаващия се Бъкип. Черният замък върху стръмните скали се смаляваше зад нас. Любезен стоеше до дребния човек. Ловната му котка беше в краката му. Нито той, нито котката изглеждаха очаровани да са тук и когато Шишко се наведе да повърне, котката сви уши.

— Ето го Том Беджърлок, Шишко. Сега е по-добре, нали?

Любезен ми кимна небрежно, като благородник на гвардеец. И както винаги впери изпитателен поглед в мен. Знаеше, че не съм това, за което се представям. Бях спасил живота му от Петнистите в града. Несъмнено се чудеше как така внезапно съм се появил и съм му се притекъл на помощ. Щеше да му се наложи да продължи да се чуди, както и аз трябваше да се питам какво му е казал Лодвайн за лорд Златен и за мен. Не бяхме говорили за това, а и нямах намерение да го правя, поне в момента. Погледнах го непроницаемо и се поклоних.

— Тук съм да поема задълженията си, господине. — Тонът ми бе неутрално уважителен.

— Много се радвам да те видя. Е, довиждане, Шишко. Вече си в добри ръце. Връщам се в каютата. Сигурен съм, че скоро ще се оправиш.

— Ще умра — нещастно отвърна Шишко. — Ще си изповръщам червата и ще умра.

Любезен ме погледна съчувствено. Престорих се, че не забелязвам, и застанах до Шишко. Той отново се провеси през релинга и от гърлото му се изтръгнаха задавени звуци. Държах го за дрехата. Прелестите на морското пътешествие започваха.

Успях да издържа чак до следващата сутрин, преди и аз да повърна. Безброй пъти държах Шишко, докато се провесваше през борда и безнадеждно изхвърляше в морето съдържанието на стомаха си. Подигравките на моряците не помагаха особено на положението и ако бях посмял да го оставя за малко, щях да си направя удоволствието с един-двама от тях. Това не бяха дружеските шеги на живеещ на сушата човек, който не е свикнал с морето. В тях се долавяше грозен момент, все едно ято гарвани се бяха събрали да измъчват самотен орел. Шишко бе различен, слабоумен с тромаво тяло, и моряците се наслаждаваха на мизерното му положение като доказателство, че дребният човек е нещо по-низше от тях. Дори когато при релинга се появиха и неколцина други нещастници, Шишко продължаваше да е основната мишена на подигравките им.

Но поне понамаляха, когато принцът и Сенч излязоха на вечерна разходка по палубата. Принцът изглеждаше преизпълнен с живот от морето и свободата от Бъкип. Докато стоеше до Шишко и му говореше полугласно, Сенч се изхитри да постави ръка на релинга и да докосне моята. Бе с гръб към мен и кимаше, сякаш слушаше разговора на принца със слугата му.