Робин Хоб - Съдбата на Шута

Принцът трябва да ги накара да се върнем. Ще сляза и ще остана в Бъкип.

Но, Шишко, имаме нужда от теб.

Май умирам. Трябва да се върнем.

И с тези думи музиката му се извиси до кресчендо от страх и отчаяние. Наблизо група моряци дърпаха въже. Широките им панталони се вееха на постоянния вятър, но те сякаш не забелязваха. Мускулите на голите им ръце се издуваха, докато дърпаха методично, за да вдигнат платната. Но когато унилата песен на Шишко се просмука в тях, ритъмът им трепна и онзи отпред изпусна въжето и изруга. Миг по-късно моряците бяха овладели въжето, но видяното ми беше достатъчно.

Потърсих принца с ума си. Играеше на камъни с Любезен в каютата си. Бързо споделих проблема.

Можеш ли да го предадеш на Сенч?

Няма да е лесно. Тук е и следи играта, но заедно с Уеб и момчето му.

Уеб има момче?

Онзи Пъргав.

Нима Пъргав Осезаващия е на борда?

Познаваш ли го? Качи се с Уеб и служи на Уеб като паж на господаря си. Защо? Важно ли е?

„Само за мен“, помислих си. Намръщих се обезсърчено.

За това по-нататък. Кажи на Сенч при първа възможност. Можеш ли да се свържеш с Шишко?

Ще опитам. Проклятие! Разсея ме и Любезен току-що спечели!

Мисля, че това е по-важно от игра на камъни! — отвърнах сприхаво и прекъснах връзката.

Шишко седеше със затворени очи в краката ми и се полюшваше нещастно; музиката му следваше ритъма на тялото и дори само това бе достатъчно, за да ми призлее още повече. Бях обещал на Копривка, че брат й се връща при нея. А не беше така. Сега какво да й кажа? Оставих проблема настрана, тъй като в момента не можех да му намеря решение. Клекнах до Шишко.

— Чуй ме — казах му тихо. — Моряците не разбират музиката ти и тя ги плаши. Ако продължи още малко, могат да…

Млъкнах. Не исках да го карам да се страхува от моряците. Страхът е солидна основа за омраза.

— Моля те, Шишко — рекох безпомощно, но той продължаваше упорито да се взира в морето.

Цялата сутрин премина в очакване Сенч да дойде и да ми помогне. Подозирам, че Предан се мъчеше да успокои Шишко, но той не обръщаше внимание на опитите му. Загледах се назад към другите кораби, които пътуваха с нас. Трите тежки караки 1 1 Тежкотоварен търговски кораб — Б.пр. ни следваха като колона тлъсти патета. Имаше и два по-малки, които можеха да служат за връзка между по-големите кораби и позволяваха на благородниците да разменят съобщения и да си ходят на гости по време на пътуването. Имаха гребла и платна и можеха да се използват като влекачи при влизане и излизане от претъпкани пристанища. За Бъкип това бе значителна флотилия.

Дъждът премина в ръмене и накрая спря, но слънцето продължаваше да се крие зад облаците. Вятърът духаше непрекъснато. Опитах се да обясня това на Шишко откъм добрата му страна.

— Виж само колко бързо ни движи по водата. Скоро ще стигнем Външните острови и само си помисли колко вълнуващо ще е да видиш ново място!

Но Шишко не се отказваше.

— Само ни бута по-далеч и по-далеч от къщи. Искам си вкъщи.

Ридъл ни донесе обяд: твърд хляб, сушена риба и слаба бира. Мисля, че се радваше, че може да излезе на палубата. Гвардейците трябваше да стоят долу и да не се пречкат на моряците. Никой не бе казал, че колкото повече време сме разделени, толкова по-малка е вероятността от сбивания, но всички го знаехме. Благодарих му кратко, но Ридъл не млъкваше. Оказа се, че хората долу също не са много на себе си. Някои ги мъчела морска болест, а се кълнели, че никога не били страдали от подобно нещо. Тази новина не ме зарадва. Нахраних се и успях да накарам храната да си остане в стомаха ми, но не можех да убедя Шишко дори да опита хляба. Ридъл взе празните чинии и ни остави. Когато Сенч и принцът най-сетне се появиха, нетърпението и гневът ми се бяха изчерпали и вместо тях имаше мрачна примиреност. Принцът заговори с Шишко, а Сенч бързо сподели колко трудно било за двамата да излязат сами от каютата. Освен Уеб, Любезен и Пъргав вътре имало още трима благородници, дошли да посетят принца и забравили да си тръгнат. Както вече беше казал, нямаше много начини за запълване на времето и аристократите го използваха, за да се подмажат на принца. Възползваха се от всеки удобен момент.

— Така значи. А кога ще се занимаваме с уроците? — попитах тихо.

Той се намръщи.

— Не ми се вярва, че ще успеем да намерим достатъчно време за тях. Но ще видя какво може да се направи.

Предан също не постигна особен успех с Шишко. Слабоумният се взираше начумерено в следата от кораба, докато принцът настойчиво му говореше нещо.