Робин Хоб - Съдбата на Шута

Здесь есть возможность читать онлайн «Робин Хоб - Съдбата на Шута» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Съдбата на Шута: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Съдбата на Шута»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Блестящата авторка на фентъзи Робин Хоб предприема финалната стъпка в спиращата дъха трилогия за Шута и убиеца, в която историята на Фицрицарин Пророка стига необичайния си край…
Убиец, шпионин и майстор на Умението, Фицрицарин вече е твърдо установен в кралския двор в Бъкип. Заедно с принц Предан, наставника си Сенч и слабоумния, но надарен с огромен талант в Умението Шишко, Фиц се опитва да помогне за изпълняването на мисия, която би могла да осигури мира между Шестте херцогства и Външните острови и да спечели за Предан ръката на нарческа Елиания. Нарческата е поставила на принца немислима задача — да обезглави дракон, скован в ледовете на остров Аслевял. Но не всички кланове от Външните острови подкрепят опитите да се посегне на почитания им защитник. Дали зад искането на нарческата не се спотайват някакви тъмни сили? И може ли Фиц да разкрие загадките навреме, за да спаси съюза — и света?
Сложно, изпълнено с атмосфера приключение с множество изненади, печелившо съчетание от силни герои и пъстроцветни общности.

Съдбата на Шута — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Съдбата на Шута», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Наближаваше утрото и вече повечето легла бяха пълни. Все още оставаше малко време за сън. Опитах се, но не успях да заспя и станах по-рано от обичайното. Никой от другарите ми не се размърда. Облякох новата си униформа и известно време се мъчих да убедя косата си да се махне от лицето ми. Бях я отрязал в знак на траур след смъртта на Нощни очи и още не бе пораснала достатъчно, за да мога да я връзвам на опашка. Стегнах я в нелепо кукуригу, но знаех, че скоро отново ще се освободи и ще падне върху челото ми.

Отидох в столовата и излапах обилната закуска, която ни бяха приготвили от кухнята. Знаех, че за известно време се сбогувам с обикновената храна, и се натъпках с топло месо, прясно изпечен хляб и каша с мед и сметана. Храната на кораба щеше да зависи от времето и щеше да е предимно солена, сушена и сготвена набързо. Ако се вдигнеше вълнение и готвачът решеше, че е твърде рисковано да пали огън, щеше да ни се наложи да ядем студена храна и сух хляб. Тази перспектива не ме радваше особено.

Върнах се в казармата. Другарите ми вече се събуждаха. Гледах ги как обличат сините си туники и се оплакват, че трябва да носят тежките вълнени наметала в такъв топъл пролетен ден. Сенч не го бе признал, но в ротата имаше поне шестима души, които бяха колкото гвардейци, толкова и шпиони. Бяха мълчаливи и наблюдателни и това ме накара да си помисля, че виждат повече, отколкото изглежда.

Ридъл, младок на около двайсетина години, определено не беше като тях. Беше колкото развълнуван, толкова и притеснен. Безброй пъти се консултира с огледалото си, като обръщаше особено внимание на наскоро поникналите си мустаци. Именно той настоя да ми даде помада за косата — не можел да допусне в такъв важен ден да приличам на някакъв рошав селяк. Седеше в парадната си униформа на койката си, потропваше нетърпеливо с крак и не млъкваше дори за миг. Отначало ме дразнеше заради богато украсената дръжка на меча ми, а после започна да разпитва дали наистина можело да се убие дракон със стрела в окото. Отприщената му енергия беше дразнеща като мотаещо се в краката ти куче. Изпитах облекчение, когато новоназначеният ни капитан Лонгуик стегнато ни заповяда да се строим отвън.

Не че заповедта означаваше незабавно тръгване. А само, че е време да се построим и да чакаме. Гвардейците прекарват повече време в чакане, отколкото в тренировки и бой. Тази сутрин не бе изключение. Преди да ни заповядат да тръгнем, бях изслушал много подробния разказ за трите любовни похождения на Хест предишната нощ, като Ридъл непрекъснато задаваше допълнителни въпроси. Когато все пак тръгнахме, беше само до двора пред главните порти. Там се построихме около коня на принца и отново зачакахме. Не след дълго към нас се присъединиха слугите и лакеите, които трябваше да подчертаят колко важен е господарят им. Някои държаха конете, някои водеха кучета, а други, подобно на нас, просто стояха въоръжени и нагиздени — и чакаха.

Най-сетне принцът и антуражът му се появиха. Шишко го следваше по петите заедно със Сада, жената, която се грижеше за него в подобни случаи. Предан не ме удостои с поглед — трябваше да съм безлик като останалите. Кралицата и гвардейците й бяха пред нас, а съветник Сенч и кортежът му — директно зад нас. Забелязах Любезен с котката му да си приказва с Уеб, докато заемаха местата си в процесията. Въпреки възраженията на Сенч кралицата бе обявила, че някои от нейните „приятели от Старата кръв“ ще заминат с принца. Реакцията на двора бе смесена. Някои казваха, че скоро ще видим дали магията на Старата кръв става за нещо, а други мърмореха, че поне Бъкип се е отървал от зверските магьосници.

Зад тях бяха предпочетените благородници, които съпровождаха принца, за да му се подмажат и същевременно да разузнаят търговските перспективи на Външните острови. Последни вървяха онези, които щяха да се сбогуват с нас и после да се отдадат на Пролетния празник. Но колкото и да проточвах врат, не успях да видя лорд Златен в процесията. Когато Предан възседна коня и тръгнахме към портата, сякаш целият замък ни следваше. Бях благодарен, че съм в началото на колоната — докато минат всички, пътят щеше да се превърне в непроходимо тресавище от кал и фъшкии.

Стигнахме корабите, но не можехме просто да се качим и да отплаваме. Имаше речи, поднасяне на цветя и подаръци в последния момент. Почти очаквах да открия лорд Златен с багажа и слугите си на кея, но от тях нямаше и следа. Тревожно се запитах какво ли е станало. Той беше находчив човек. Дали не бе намерил начин да се промъкне на кораба?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Съдбата на Шута»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Съдбата на Шута» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Робин Хобб - Судьба Шута
Робин Хобб
Робин Хобб - Миссия Шута
Робин Хобб
Робин Хобб - Золотой шут
Робин Хобб
Робин Хобб - Убийца шута
Робин Хобб
Робин Хобб - Судьба шута [litres]
Робин Хобб
Робин Хобб - Миссия Шута [litres]
Робин Хобб
Робин Хобб - Странствия Шута
Робин Хобб
Отзывы о книге «Съдбата на Шута»

Обсуждение, отзывы о книге «Съдбата на Шута» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x