Робин Хоб - Съдбата на Шута

— Хм — замислено отвърна старецът, докато завързваше последния тубус. — Бутни чайника насам. Уеб е загадка, нали? — попита, докато наливаше. — Знае страшно много, при това не само онези приказки, дето ги разказва. Не бих го нарекъл образован, но пък, както сам се изразява, успява да намери начин да научава всичко, за което реши, че трябва да знае.

Докато говореше, погледът му стана отнесен. Явно беше мислил доста за Уеб.

— Не ми харесва предложението на Любезен Предан да има Осезаваща котерия, щом няма Умела. Не е имало публично споменаване за подобно нещо. Но въпреки всичко сякаш се появи. Любезен Бресинга и котката му, онзи менестрел Кокъл и Уеб. Всички смятат да дойдат с нас на пътешествието. И имам чувството, макар принцът да не е склонен да говори за това, че са един вид „котерия“. Помежду им съществува близост, която ме изключва, когато се съберат в едно помещение. Уеб определено е центърът на групата. И е по-скоро свещеник, отколкото лидер; искам да кажа, че не нарежда, а ги напътства и често говори за служба на „духа на света“ или за „божественото“. Не се притеснява, че подобни думи могат да го накарат да изглежда глупаво. Ако имаше амбиции, щеше да е опасен. Със знанията си може да ни събори като едното нищо. Няколкото пъти, когато разговаряше с мен, все го правеше някак уклончиво. Имам чувството, че ни подтиква да действаме, но не казва какво точно се надява, че ще направим. Хм.

— Така. — Започнах да броя вероятностите на пръсти. — Може би Уеб просто е искал да съм честен с Пъргав. След като момчето го няма, въпросът вече не стои. Но може пък да иска да разкрия на всички кой съм в действителност. Или пък иска Пророците да признаят, че принцът е Осезаващ. Или, ако двете неща се разкрият едновременно, това ще означава, че Осезанието тече и в кръвта на Пророците.

И изведнъж езикът ми замръзна. Осезанието наистина ли течеше в кръвта на Пророците? Последният, който определено го имаше, е бил Петнистият принц, но той не е оставил наследници. Короната минала към различен клон на Пророците. В такъв случай може би бях получил Осезанието по планинската линия на майка ми. И го бях предал, когато Искрен узурпира тялото ми, за да зачене Предан. Това беше частица от загадката, която така и не бях дал на Сенч, а и не смятах да го правя. Бях твърдо убеден, че Предан е син на духа на Искрен. Но въпреки това се запитах с тревога дали чрез използването на тялото ми Искрен не е предал и част от моята опетнена магия.

— Фиц — каза Сенч и ме стресна, тъй като мислите ми ме бяха отнесли надалеч. — Не се безпокой толкова. Ако Уеб искаше да ни навреди, не би му било изгодно да разкрива картите си. Заминава с нас, така че ще можем да го държим под око. И да разговаряме с него. Особено ти. Престори се, че искаш да научиш повече за Осезанието. Така ще го спечелиш.

Въздъхнах тихо. Беше ми дошло до гуша от измами. Споделих го със Сенч. Той изсумтя коравосърдечно.

— Ти си, роден за измами, Фиц. Роден. Също като мен, също като всички копелета. Ние сме криещи опасности неща — синове, но не и наследници, с кралска кръв, но не и принцове. Мислех си, че вече си го приел.

Премълчах.

— Ще се опитам да опозная по-добре Уеб по време на пътуването и да разбера какво е намислил.

Сенч кимна велемъдро.

— Корабът е чудесно място за подобни неща. По време на път човек няма какво друго да прави, освен да говори. И ако се окаже, че е заплаха за нас… ясно.

Не беше нужно да казва, че по време на път с човек могат да се случат всякакви бели. Искаше ми се да не бе казвал нищо. Но той не млъкваше.

— Ти ли пусна мухата на Славея да дойде с нас? Защото помоли. Изнесе пред кралицата витиевата реч за това как трябвало да замине и менестрел, за да донесе ясна история за приключението на принца.

— Не съм аз. Кралицата разреши ли?

— Аз отказах под предлог, че всички места на кораба на принца са вече заети и че менестрелът Кокъл ще идва с нас. Защо? Мислиш, че ще ни е от полза ли?

— Не. Боя се, че може да се окаже като последната ми мисия — колкото по-малко истина се върне с нас, толкова по-добре. — Изпитвах облекчение, че Сенч е отказал на Славея, но въпреки това някъде дълбоко в себе си бях малко разочарован. Чувството ме засрамваше твърде много, за да го разуча по-подробно.

На следващия ден успях да се видя с Хеп. Посещението бе съвсем кратко. Разговаряхме, докато работеше. Един от калфите изпълняваше проект с инкрустации и бе поръчал на Хеп да изчисти с шкурка съединените части. Работата ми се стори отегчителна до смърт, но Хеп изглеждаше погълнат от нея. Усмихна се уморено на поздрава ми и сериозно прие малките подаръци и спомени, които му бях приготвил. Когато го попитах как е, не се престори, че не ме е разбрал.