Робин Хоб - Съдбата на Шута

В отговор се чу приглушено мърморене. Сенч се беше завил презглава.

— Важно е и трябва да говоря бързо, преди Пъргав да се е върнал — предупредих ги.

Сенч понадигна одеялото си.

— Говори тогава — каза и се прозя широко. — Много съм стар за лагеруване на снега след цял ден ходене — промърмори сърдито, сякаш вината за това бе моя.

— Снощи разговарях с Шута, след като се биха с Любезен.

— А, да. А ние разговаряхме с Любезен. По-точно Любезен говори с нас. Много дълго. Нямах представа, че представлението ви в Гейлкип е било толкова убедително. Любезен е много разтревожен, че позволяваме на Пъргав да се навърта около лорд Златен.

Намръщих се, а Предан се изкиска.

— Всъщност Любезен е готов да повярва по-скоро на това, отколкото на истината. Шутът ми обясни как разбира ситуацията. Смята, че родителите на Сидел, или поне единият от тях, са предателите, които са продали Предан на Петнистите. Подозирам, че баща й е развалил годежа им и може би го е направил по-скоро защото Любезен се е противопоставил на Петнистите, отколкото заради фриволното поведение на дъщеря си.

Бях възнаграден с носа на Сенч, който се подаде изпод одеялата. Гледах го как мисли и върти парчетата, за да види дали пасват.

— Да — недоволно рече той след малко. — Може и да е прав. Родителите на Сидел са били в добра позиция, за да участват във всичко това. Де да имах още една пощенска птица, за да съобщя новината на кралицата!

— А Шишко и Копривка? — попитах направо. Запитах се дали не е държал принца в неведение.

Сенч поклати глава и белите му коси се разпиляха по одеялото.

— Не. Само си помисли за последствията, ако съобщението се разбере неправилно или ако момичето откаже да повярва на думите на Шишко. Не. Този метод трябва да се отработи и провери с прости послания и в двете посоки, преди да можем да разчитаме на него за по-сериозни цели. — Въздъхна тежко, сякаш безмълвно ме укоряваше. — Довечера Шишко ще спи в нашата шатра. Преди да се унесе, Предан ще го помоли да предаде поздрави на Копривка и да съобщи някакво просто съобщение на кралицата, нещо, което да предизвика отговор от нейна страна. Ще трябва да измислим какво точно. Ако всичко мине добре, следващата нощ ще пробваме с нещо по-сериозно. Но ще съобщим за подозрението за предателство едва когато сме сигурни, че посланията се предават точно. — Обърна се към принца. — Съгласен?

— Съгласен — рече Предан и въздъхна. — Да се надяваме, че кралица Хич-не-ме-е-еня ще е склонна да общува с мен чрез Умението. — И също ме изгледа укорително — та нали аз бях виновен, че още не познава братовчедка си.

— Направих, каквото смятах за най-добро — отсякох.

Както винаги, Сенч незабавно се възползва от предоставената възможност.

— Разбира се, че си направил най-доброто — съгласи се той. — Действията ти винаги се диктуват от най-благородни намерения, Фиц. Но следващия път, когато трябва да вземаш важно решение според това какво смяташ за най-добро, няма да е зле да си припомниш това и да си помислиш, че може би имам няколко годинки повече опит от теб. Може би следващия път ще придадеш малко повече тежест на мнението ми.

— Ще имам предвид съвета ти — казах и този път отговорът ми бе не само рязък, но и студен.

Никога не бях помислял, че верността ми ще бъде разкъсвана между Сенч и Шута като парцал между кутрета. И двамата се съгласяваха, че решението ще е мое, но явно нито единият, нито другият вярваха, че мога да го взема без подбутване.

Точно тогава се върна Пъргав с кофа сняг и намерих повод да напусна. Принцът ме изпрати със замислен поглед, но не усетих докосването на ума му.

Междувременно лагерът бе започнал да се събужда. Пиотре станал рано, както ми каза Ридъл, и тръгнал напред да разузнае първата част от прехода. Не харесал мекия вятър, донасящ влага върху ледника. Шишко бе буден и се мотаеше в палатката, разхвърляше съдържанието на раницата си в опит да намери чисти дрехи. Когато му казах, че пътуваме с малко багаж и ще трябва да носим едни и същи дрехи, изглеждаше доста недоволен. Напомних му, че преди да започне да служи на принца, носеше само дрипи. Той свъси вежди, замисли се дълбоко, а накрая поклати глава и заяви, че не помни такова време. Нямаше смисъл да го убеждавам. Облякох го в горните му дрехи и го измъкнах от палатката, за да могат гвардейците да я приберат.

Храната бе проста каша и по парче солена риба. Нито Шишко, нито аз бяхме очаровани, но не разполагахме с друго. После се заех да прехвърля част от багажа му в моята раница. През цялото време му говорех окуражаващо за предстоящото пътуване и го убеждавах, че щом вече знаем как се върви по ледник, ще се справим по-добре и няма да изоставаме от другите. Той кимаше, но не особено убедено и сърцето ми се сви.